Денят на София се отбелязва на 17 септември, но празничната дата търпи промени през годините. Градът е обявен за столица Княжество България от Учредителното събрание на 3 април 1879 г. По повод стогодишнината от обявяването на София за столица на България през 1979 г. Министерският съвет обявява тази дата за Ден на София. На 25 март 1992 г. Столичният общински съвет решава, че празникът на София ще се чества на църковния празник "Св. мъченици София и трите й дъщери Вяра, Надежда и Любов". 

Архивите сочат, че когато София става столица, в града е имало 11 694 жители (от които 6560 българи, 3538 евреи, 839 турци и 737 цигани).2 училища, 10 хана, 120 дюкяна и 3306 къщи.

Според данни от първото официално преброяване през 1880 г. жителите на столичния град са 20 856, от които 12 368 са мъже. Само 11 395 са родени в града, а останалите 9106 са дошли отвън.

Всъщност едва два гласа накланят везните в полза на София в спора с Велико Търново в избора на столица от Учредителното събрание, което се провежда в града на болярите. Със задачата да направи предложението за столица е натоварен секретарят на софийския губернатор Алабин Марин Дринов. Той посочва три основни предимства на София: намира се почти в центъра на земите, населявани от българи, заема стратегическо положение на пътя, свързващ Европа с Азия, и наблизо е Перник, където има неограничено количество въглища, които в ония години се смятат за черно злато. 

В разгорещените дебати Търново разчита на известно предимство като историческа столица, обаче за София лобиратруските комисари граф Игнатиев и княз Дондуков, както и привлеченият на тяхна страна председател на Учредителното събрание екзарх Антим I.

Избирането на София за столица спомага за нейното бързо превръщане в голям и важен политически, административен, икономически, научен и културен център на страната. Градоустройствените промени започват с голям размах скоро след това събитие. Центърът на града започва да се измества от площада при Баня Баши джамия към площада около Съборната катедрала "Св. Крал" (днешната църква "Света Неделя").

Първият булевард е "Цар Освободител", облицован с жълти керамични павета от Будапеща, няколко пъти по-скъпи от витошкия гранит.

През първите няколко десетилетия след Освобождението в София са построени едни от най-известните сгради, които оформят уникалния вид на столицата - Народното събрание, Народният театър "Иван Вазов", Централната минерална баня, Академията на науките, Софийският университет "Св. Климент Охридски", Народната библиотека, храм-паметникът "Св. Александър Невски" и др

На 22 декември 1879 г. е издаден указ на Александър Батенберг (1879-1887) с първия градоустройствен план, който очертава и регулира развитието на строителните граници на новата столица през следващите години.

На 16 януари 1880 г. Общинският съвет утвърждава първия градоустройствен план на София, изработен от френския инженер Амадие. Този план, наречен "Батенбергов", съчетавал правоъгълна с радиално-кръгова улична мрежа. Очертана е централната част на града - между днешните булеварди "Васил Левски", "Патриарх Евтимий", "Христо Ботев" и "Сливница".

От 1882 г. до 1947 г. град София е райониран в 4-5 кметства. След приемането на Конституцията от 1947 г. се създава тристепенно деление: Софийски народен съвет - Районен народен съвет - кметски наместници.

Интересна е историята на герба на столицата, който е утвърден с указ 115 на княз Фердинанд от 24 април 1900 г. Конкретната причина е предстоящото участие на България във Всемирното изложение в Париж, което се провежда същата годита и събира  76 хиляди участници от 35 страни. 

Още през пролетта на 1897 г. българското правителство назначава комисия от десет души, на която възлага задачата „да определи какво трябва България да изложи, за да не се изложи”. По решение на организационния комитет на изложението всяка страна трябвало да предостави герба на своята столица. Комисията по украсата на българския павилион в Париж възлага на своя член Иван Мърквичка (директор на Рисувалното училище – днес Национална художествена академия) да проучи съвместно с Вацлав Добруски (директор на Народния музей – днес Национален археологически музей) въпроса за създаване на герб на българската столица. Още в началото се дава идеята бъдещият „знак” на София да бъде избрана комбинация от „старите паметници” на града.

В оформилата се комисия за решаване на вида на герба се включва и тогавашния кмет – Христо Попов, а самото художествено и цветово оформление се поверява на студента от Рисувалното училище Хараламби Тачев. За кратък период от време са композирани 12 скици, от които комисията избира една и я предлага за одобрение на софийските общински съветници.

На 17 март 1900 г. се провежда заседание на Софийското градско общинско управление, на което се представя и дискутира избраният проект за герб. Проектът е приет сравнително безпроблемно, като основно влияние оказва информацията, че той е вече одобрен от самия княз Фердинанд I.

Окончателно одобреният проект е следният: „...един щит разделен на четири полета, отгоре на които има една зъбчата корона, изобразяваща Стара планина, Витоша, Люлин, отрогите (разклоненията) на Рила и Средна гора във формата на крепост. На горното ляво поле на щита ефижия (образ) във вид на женска глава с корона от две зъбчати кули, фонът червен и ефижията бяла. Под тази ефижия на второто поле изобразена Витоша със зелена боя, а небето във вид на сребърен фон.

 

От горната дясна страна – изображение на главната фасада на старата черква „Св. София” в пембян (розов) цвят, а фонът златен. Под нея в син фон Аполонус Медикус – изображение на софийските минерални бани в златен цвят. В средата на тези четири полета, в един по-малък щит, с боя на кръв, златен разярен лъв (Български герб).” Хараламби Тачев разделя щита на четири, като определя горните две полета за картини, подсказващи името на града, а долните две за сюжети, характерни за София.

През 1911 г. Хараламби Тачев добавя към герба лентата с девиза „Расте, но не старее”. Първоначално текстът бил „Расте, не старее”, като бил заимстван от девиза на герба на Париж – „Fluctuat nec mergifuz” („Плава, не потъва”). Когато кмет е Ради Радев (1915-1918) обаче, някой преброил буквите и казал, че са тринадесет, затова се решило да се прибави „но” и буквите да станат петнадесет. Двете лаврови клонки, по една от дясно и ляво на герба, са вмъкнати пак от Х. Тачев през 1928 г., по време на кметуването на генерал Владимир Вазов (1926-1931). Идеята е, с вечната си зеленина и като символ на победителите, лавровите листа да изразят младост, постоянство, и успех.

През 1974 г. художникът Иван Радев прави нови съществени корекции в герба на София, като променя цветовете и добавя един нов елемент – петолъчката, неизменен символ на социализма.

На 7 ноември 1991 г. кметът на София Александър Янчулев (1991-1995) издава заповед за възстановяване на герба на столицата в първоначалния му вид от 1928 г.