Архивна снимка показва католическата болница „Св. Йосиф” след голямото земетресение през 1928 година. В пловдивското здравно заведение е починал писателят Йордан Йовков.

Международна католическа болница „Св. Йосиф“ е основана през 1881 г., благодарение на монсеньор Рейнауди и неговият помощник Роберто Менини.  При отварянето си тя е разполагала с 36 легла, а пациентите са обслужвани от шест милосърдни сестри, част от монахините терциарки.

През 1896 г. болницата е поверена на загребския клон на сестрите на милосърдието на „Св. Викентий от Пола“, популярни като викентинки или аграмки.

През 1899 г. започва основен ремонт и разширяване на сградата. Така в навечерието на Балканската война капацитетът на болницата нараства на 90 легла. По време на Балканската и Първата Световна Война болницата е била на разположение на войската. През този период управител на болницата била сестра Даниела Яклевич, с 10 сестри. Годишно през болницата са минавали между 700 и 800 пациента.

След Първата световна война започва изграждането на нова сграда в местността „Свещаровите ливади“. Новата триетажна сграда е завършена през 1927 г., но само година по-късно силно земетресение разрушава напълно партерът и външната стена на източното стълбище на сградата.

След земетресението директор става д-р Теофил Груев, който остава на поста си до края на Втората световна война.

Болницата се оказва последен пристан и на великия български писател Йордан Йовков, който умира през 1937 г. от рак на стомаха и жлъчката.

Международната католическа болница в Пловдив е закрита през 1949 г. заедно с Клементинската болница в София. Това става със специален закон, който забранява на вероизповеданията да притежават болници и сиропиталища. От 1951 г. сградата й се използва от Военна болница Пловдив.