Шести септември е една от датите, които човек научава още в ранна детска възраст. А посланието за случилото се на 6 септември 1885 г. е част от националния ни герб.

Малко хора знаят, че проблемът с разделението на България възниква още преди самото ѝ освобождение. След потушаването на Априлското въстание и потоците българска кръв става ясно, че Османската империя повече не може да принуждава българския народ да стои в подчинено положение. Поради това Русия и Австро-Унгария, които имат най-големи апетити за османското териториално наследство започват преговори, които завършват с Райхщадското споразумение от юни 1876 и Будапещенската конвенция от януари 1877. С тези два международни документа Русия се задължава да не допусне създаването на голяма държава южно от Дунав.

Именно това се случва и на Берлинския конгрес – радостта на българския народ е прекършена, а Отечеството е разделено на 5 части. Две от тях са Княжество България и Източна Румелия. За разлика от много други народи, българският съумява сам да организира държавата си и да погледне смело към национално обединение.

Процесите в Княжеството и в Румелия са толкова интензивни, че на практика не могат да бъдат спрени. Формиран е Български таен централен революционен комитет (БТЦРК), който започва подготовка за Съединение. Напрежението у хората в Южна България и желанието им да живеят в една държава със своите братя в Княжеството започва да се нагнетява. В началото на септември започват вълнения, кулминацията на които е ареста на генералният губернатор на провинцията – Гаврил Кръстевич (сам добър българин) и провъзгласяване на Съединена България. Четите на Продан Тишков-Чардафон и Ангел Чолаков пристигат от Голямо Конаре и от Конуш в Пловдив и поемат контрола върху града.

Този акт е толкова скандален и немислим за тогавашните стандарти на международните отношения, че в самото начало Великите сили не знаят как да реагират. Българският княз Александър I е знаел в какво положение се намира, но обикнал своята нова Родина, той пристига в Пловдив и издава прокламация, с която приема Съединението. Ентусиазмът на българите бързо е попарен, защото получават удар оттам, откъдето не го очакват – от Освободителката Русия. Още преди Съединението руският консул в Пловдив се обявява твърдо против. А последващата реакция е повече от смразяваща – той заповядва на всички свои офицери да напуснат българската армия и да се върнат в Русия. Така младата българската армия остава само с поручици и капитани.

Недоволна от Съединението Сърбия напада България. Т.е. очаквало се е обезглавената войска да бъде лесна жертва на Сърбия, която да свърши работата, угодна на Турция, Русия и Австро-Унгария. За щастие, в първото изпитание, на което са поставени българските офицери и войници показват, че на континента има нова сила, с която всички трябва да се съобразяват. Във войната агресорът е смазан и единствено подлостта на австроунгарската и сръбската дипломация предотвратяват влизането на българските войски в Белград.

Съединението на България и неговата защита са проявление на мъжество, желание за свобода и готовност за саможертва, които са първата и огромна крачка на българския народ в пътя му към национално обединение и икономически и духовен просперитет в следващите десетилетия. Големият урок, който научава българския народ е заветът не кан Кубрат към синовете му – че СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА. С уточнението, че Съединение е възможно, когато разединителите са изолирани.

Шести септември е паметна дата за българската история и по други причини. В края на на Междусъюзническата война, България, предадена от всички, губи много територии, включително и Южна Добруджа. А агресорите от Румъния с цел да защитят заграбеното изграждат Тутраканските укрепления по начин, който се е считал за непревземаем от военните специалисти. За такъв е считан и от фелдмаршал Макензен, който знаейки за начина, по който е изградено укреплението е против щурмуването на Тутракан. Всички теории и учебници по стратегия и тактика са обричали предварително една евентуална атака. Точно както и с Одрин само три години преди това.

Генерал Панетелей Киселов, обаче, не е страдал от комплексите на академичните военни. Той, за разлика от тях често е бил в окопите при своите войници. Знаел е техните настроения, плам и желание за справедливост. Игнорирайки мнението и заповедите на Макензен генерал Киселов щурмува и превзема считаната за непревземаема Тутраканска крепост. Част от оцеелелите румънци се предават, а част от тях се опитват да се спасят с плуване през Дунав. Много от тях намират смъртта си във водите ѝ, за да оставят след себе си поговорката, че „власите на края на Дунава се давят“.

След 09.09.1944 г. честването на религиозни и национални празницие забранено. Сред тях са Рождество Христово и Съединението на България. Въпреки опитите за ликвидиране на националните идеали и тяхната подмяна, българския народ запазва спомена за великите български дати и днес достойно ги отбелязва, и се гордее с тях.

*В българската история има много велики личности и събития, които незаслужено забравяме, концентрирайки вниманието си върху негативизма, проблемите, антибългарската реторика и предавания, с които различни медии и телевизии ни занимават всеки ден. TrafficNews.bg ще се опита да прекрати незаслуженото забвение, в което се намират много значими личности и събития от българската история. Рубриката се води с любезното съдействие на адв. Росен Димитров и адв. Станислав Станев от Пловдивска адвокатска колегия.

Снимка: Знамето на Съветския съюз развяно от покрива на Райхстага в Берлин

Още новини ТУК

TrafficNews.bg