Краят на Първата световна война носи много страдания за България. За разлика от другите воюващи, които имат имперски интереси, Родината ни се включва във войната с благородна цел – освобождение на страдащите от сръбски гнет българи в Македония и Поморавието. Но въпреки безпримерните успехи на българското оръжие, крахът на съюзниците ни значи загуба и за нас. Жестоко орязана. България успява да се спаси от изчезване благодарение на американския президент Уудроу Уилсън, на когото Иван Вазов посвещава стихотворение.

Възкръсването от пепелищата е трудно, тъй като Родината ни се намира в условията на хуманитарна катастрофа – избито мъжко население, разстроена икономика и колони от бежанци, които прииждат към България, тъй като там – по родните им места – нашите съседи, победители във войната, осъществяват практически геноцид над българите.

Въпреки всичко, с трудолюбие и постоянство българският народ започва да работи за възстановяването на своята Родина.

По същото време в Съветския съюз новата власт препуска от експеримент в експеримент. Един от тях довежда дотам, че в Украйна, която е житницата на Европа, започва масов глад. Над 5 000 000 човека губят живота си по време на опитите на болшевиките да се борят с естествените закони. Мащабите на трагедията стават потресаващи и целият свят решава да окаже помощ на обикновените хора, които заради некадърността и жестокостта на своите управници умират от глад. Българското общество също не остава безучастно. Много българи, въпреки сериозните трудности, които изпитват в рамките на собствените си семейства, започват да събират помощи за гладуващите украинци. А българската държава, макар и в изключително тежко икономическо положение, изпраща зърно, за да спаси от глад страдащите в Поволжието.

Естествено, че на никой в България не му е и хрумнало да иска пари за храната, която спасила немалко човешки животи. Българските правителство и народ правят това просто, защото така изисква хуманизма.

И други държави също дават своя принос в спасяването от гладна смърт на хиляди човешки същества, имащи нещастието да се намират под съветски суверенитет. За разлика от други, обаче, които дават от своя излишък, нашата Родина къса от залъка си и дава от своя недоимък.

България никога не е тръбяла за това свое благородство и никога не е изисквала благодарност от съветската държава.

Доброто е добро, когато се прави безкористно.

*В българската история има много велики личности и събития, които незаслужено забравяме, концентрирайки вниманието си върху негативизма, проблемите, антибългарската реторика и предавания, с които различни медии и телевизии ни занимават всеки ден. TrafficNews.bg ще се опита да прекрати незаслуженото забвение, в което се намират много значими личности и събития от българската история. Рубриката се води с любезното съдействие на адв. Станислав Станев от Пловдивска адвокатска колегия.