Днес си спомняме за една от най-емблематичните битки в българската история – шипченската от август 1877 година – еманация на българския дух и бойна слава. Победният ход на предния отряд на генерал Гурко въодушевява хората и днес. Но на практика неговите действия представляват сериозен пропуск в стратегическите планове на руския щаб.

Под командването на Гурко са едва 12 000 войника, което е недостатъчно за благоприятен изход от войната с Османската империя. Отделно от това сериозни пропуски в разузнаването докарват до там, че срещу войниците от предния отряд се изправя 40 000 армия, водена от Сюлейман паша. Виждайки, че очевидно не може да удържи прекия сблъсък, Гурко няма друг избор освен да се оттегли от току-що освободената Стара Загора. Там бойното си кръщение получават българските опълченци.

Гледани пренебрежително от руското командване, младите българи проявяват храброст и жертвоготовност, успявайки да прикрият отстъплението на Предния отряд. По този начин той е спасен от практическо унищожение. Жертва става град Стара Загора, която е изпепелена, а 15 000 човека са избити. Предният отряд е разформирован, а войниците в него, вече под командването на ген. Радецки, който поема отбраната на проходите. Следващата грешка на руското командване епричината Шипченската епопея да остане завинаги в историята на българския народ.

Маневрите на Сюлейман паша успява да заблудят руснаците за плановете му и ужасяващият удар се стоварва върху най-слабото звено – Шипка. Проходът се охранява от едва 7 500 човека – 35-ти пехотен Брянски полк, 36-ти пехотен Орловски полк и пет български опълченски дружини, намиращи се под командването на генерал Столетов.

Ударът, който армията на Сюлейман паша нанася е жесток. Защитниците на прохода са изправени пред значително по-многоброен враг с чувствително по-добро въоръжение. В хода на жестоката битка пушките „Шаспо“, с които са въоръжени опълченците започват да отказват. Но младите българи знаят за какво се бият и водят битката, защото са наясно какво ще последва ако таборите на Сюлейман паша ги пробият и стигнат до Ловеч. Всичко по пътя им ще бъде изпепелено, руската армия разбита, а войната загубена.

Именно затова, когато пушките отказват, те започват да хвърлят срещу прииждащите врагове, каквото им попадне – камъни, дървета, труповете на загиналите. На няколко пъти духът и телата на българите се огъват пред превъзхождащия ги враг, но в крайна сметка дългът и жертвоготовността се оказва по-силни, и с помощта на доброволците от Габрово, защитниците на Шипка успяват да спрат враговете и да пречупят плановете на Османското командване, давайки по този начин шанс на генерал Тотлебен да организира и проведе на спокойствие обсада на Плевен и да елиминира армията на криещия се вътре Осман паша.

Шипченската епопея и геройството на опълченци е възпято по един изключителен начин от патриарха на българската литература Иван Вазов. Битките при Стара Загора и при Шипка показват на целия свят какво значи силата на българския дух и желанието на свобода. Те показват и на руското командване, че пренебрежението към българското опълчение и нежеланието да „им се пречка“ представлява изключително сериозна грешка.

Безспорно много от генералите на Царска Русия след това са съжалявали, че надменно са отказвали да поемат ръководството на опълчението. А генерал Столетов, на който е приел да го прави, се окичва със заслужената слава на истински пълководец.

*В българската история има много велики личности и събития, които незаслужено забравяме, концентрирайки вниманието си върху негативизма, проблемите, антибългарската реторика и предавания, с които различни медии и телевизии ни занимават всеки ден. TrafficNews.bg ще се опита да прекрати незаслуженото забвение, в което се намират много значими личности и събития от българската история. Рубриката се води с любезното съдействие на адв. Росен Димитров и адв. Станислав Станев от Пловдивска адвокатска колегия.

Още новини ТУК

TrafficNews.bg