Населената с българи Македония е най-голямата страст на Сърбия. Устремени към крайната со цел – пристанището в Солун – властниците в Белград още през 19 век започват активни действия, опитващи се да подменят националното самосъзнание на българите във вардарско.

Този прицес особено много се засилва след края на Първата световна война, когато Вардарска Македония (попаднала под сръбска власт) е наречена Вардарска Бановина. А сръбските репресии превръщат живота на хората с българско национално самосъзнание в ад. Единствената защита и подкрепа угнетеното население получава от Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). В борбата за съхраняване на българската идентичност се включват и студентите, които създават Македонска младежка революционна организация (ММТРО). За се разправи с българите, властта действа както е традиционно за нея. Много студенти са измъчвани по нечовешки средновековен начин. А някои от преследваните предпочитат да срещнат смъртта, вместо да се превърнат в предатели. На днешната дата през 1927 година започват т. нар. Скопски студентски процес.

Общо на съдебната скамейка застават 20 български студенти. Сред съдените са Димитър Гюзелов от Дойран, Борис Андреев, Петър Хаджипанзов и Георги Хаджиманев от Велес, Щерьо Боздов от Крушево, Димитър Чкатров, Харалампи Фукаров и Кирил Кузманов от Прилеп, Кирил Вангелов, Кирил Караджов, Емануил Чучков, Тодор Гичев, Благой Монев, Тодор Христов и Христо Хаджикимов от Щип, Борис Светиев от Битоля, Йордан Сапунджиев от Скопие, Димитър Нецев от Струмица и Иван Шопов от Гевгели.

В защита на българите се обявяват много хора, а лично бъдещият водач на Независимата хърватска държава, тогава депутат и адвокат д-р Анте Павелич пристига в Скопие да защити правото на българите за самоопределение. Знаменателна е неговата защитна пледоария "Обстоятелството, че някой се чувствува българин, не може да бъде причина да представи организацията тъй, както прави обвинението, и още пък да ги осъди за това. Тук живеят и българи, тогава те трябва да притежават всички права. Щом са тук, трябва да живеят..."

Въпреки усилията на авторитетния хърватски адвокат, поел защитата на българите от убеждения и без да иска възнаграждение, много студенти са осъдени на затвор от 5 до 20 години.

Натискът на сръбската власт, обаче, не успява да пречупи българите. По улиците на Скопие се появяват надписи, „Македония е българска“ и „Сърби, отивайте си в Шумадия“. А Мара Бунева, българка от Тетово, изпълнява издадената срещу сръбския тиранин и мъчител Велимир Прелич смъртна присъда, като го застрелва публично на каменния мост в Скопие. Запитана малко преди смъртта си защо го е направила, тя отговоря „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.“

*В българската история има много велики личности и събития, които незаслужено забравяме, концентрирайки вниманието си върху негативизма, проблемите, антибългарската реторика и предавания, с които различни медии и телевизии ни занимават всеки ден. TrafficNews.bg ще се опита да прекрати незаслуженото забвение, в което се намират много значими личности и събития от българската история. Рубриката се води с любезното съдействие на адв. Росен Димитров и адв. Станислав Станев от Пловдивска адвокатска колегия.

Четете още от рубриката ТУК

TrafficNews.bg