Минавах по поредната малка уличка. Този път в квартал „Дървеница“. Вече съвсем интуитивно започнах да търся табела, за да разбера името ѝ. Този път имах късмет. Общината се беше погрижила да информира хората. Там беше написано „Проф. Стоян Киркович“.

Кой е този човек и с какво е заслужил името му да бъде изписано на табела? Ще ви разкажа в следващите редове.

Роден е в далечната 1875 г. в град София в семейството на Рада Гутова – Киркович, известна възрожденска учителка и просветна деятелка и д-р Кирко Киркович. Техните имена са също много значими и е хубаво да знаем, че Рада Гутова като учител в девическото училище в Пловдив, където изгражда цялостна система за обучение, изважда от употреба гръцкия буквар и въвежда българския език единствен и задължителен. Години по-късно, завръщайки се в родната Копривщица, тя става първата жена учителка в мъжкото четирикласно училище. Д-р Кирко Киркович е първият дипломиран български лекар в София преди Освобождението. Завършва медицина в Москва и започва частна практика в Пловдив. През 1874 г. се премества в София, но заподозрян в революционна дейност от турската власт той е принуден да се върне обратно, а не след дълго емигрира в Руската империя.

Но да се върнем на проф. Стоян Киркович. Основното си образование получава в Копривщица и Пловдив, където е учителка майка му. Завършва с отличие Софийската гимназия и заминава за Виена да учи медицина. Завършва с пълно отличие през 1900 г., след което се завръща в България и започва работа във Велико Търново, а след това и Варна. През 1904 г. изкарва специализация във Виена по вътрешни болести, а след това във Франция изкарва втора. След завръщането си в България д-р Киркович е назначен за ординатор първа степен в Александровска болница, където въвежда нови диагностични методи. С неговото име се свързват и създаването на Катедра по патологична физиология и Катедра по пропедевтика на вътрешните болести, които съществуват и до днес в медицинските училища в България. През 1920 г. д-р Киркович е назначен за директор на Катедрата по вътрешна патология и пропедевтика, а няколко години по-късно е избран за редовен професор и ръководител на същата.  

Името на професора се свързва и със създаването на списание „Българска клиника“, на което той е и главен редактор.  През 1930 г. проф. Киркович е избран и за ректор на Софийския университет.

Негови съвременници го определят като скромен, човечен, безкористен, с чувство за дълг, такт и любов към истината. Всяка негова визитация е била съпроводена с лично отношение към пациентите. Намирал е окуражителни думи към тях. „Та, с какво друго може да помогне един лекар при безнадеждните заболявания, освен с една обнадеждаваща дума“. Казват, че проф. Киркович винаги се е стремял да опази лекарския авторитет. Изключително много е държал на точността и дисциплината.

Така името на проф. Стоян Киркович се свързва със създаването на школа във вътрешната медицина, а оттам и написването на нейната история.

Много показателни са неговите думи в „Отворено писмо до д-р Ватев“: „Аз винаги съм предпочитал тихата и трезва работа пред рекламаджийските публи­кации, с които някои лекари у нас искат да си предадат изгледа на учени хора. Ако гледах леко на писането и ако го смятах само като средство за хвърляне на прах в чужди очи, аз можех в две и половина години (т.е. времето за специализация в чужби­на, бел. авт.) да напиша цяла редица „научни трудове“, но тогава щях жестоко да излъжа надеждите на тези, които ме изпратиха да се специализирам, щях да се върна с голям апломб и с лек багаж от знания по вътрешни болести. Това обаче по никой начин не желаех. Аз предпочитах солидната подготовка пред вън­шния блясък на публикациите … Да драще чо­век е лесно, но да създаде нещо в науката е мъчно“

Към края на жизнения си път, вече тежко болен, проф. Стоян Киркович е приет за лечение в Правителствена болница. Дни преди да почине желанието му е да бъде преместен и лекуван там, където самият той е работил и спасявал своите болни пациенти. Умира в късната вечер на 14.03.1960 г. в ръцете на своите ученици - лекарите Ал. Станчев и В. Орешков. Така в Катедрата по пропедевтика завършва не само професио­налният, но и житейският път на нейния създа­тел и пръв ръководител, проф. Стоян Киркович.

Уличката е малка, квартална, а Човекът голям и значим! За мен беше неизвестна личност. Една табела ме провокира и отново открих, че лекарската професия е призвание, а човечността е вътре в нас, без значение дали спасяваме човешки животи, работим като кондуктори, касиери или в общината.