„Който владее миналото, той владее и бъдещето. Който владее настоящето, владее миналото“. („1984“, Дж. Оруел)

Миналото домува  на няколко места – в архивите, в нашата памет, във фолклора и в учебниците по история. Архивите обаче могат да бъдат унищожени, укрити или да се изгубят. Паметта е субективна и нерядко подвежда, а фолклорът е просто художествена интерпретация. Остават учебниците. И един въпрос – кой е владетелят на настоящето?

През юни т. г. избухна дискусия за едностранчивото и изкривено отразяване на мястото на комунизма в учебниците по история. Докато известна професорка-историчка възмутено твърдеше, че написаното е „престъпна фалшификация“, друг нейн колега посъветва този период да бъде разглеждан, „пречупен през романтиката“!?  Все пак МОН предприе някои промени, признавайки по този начин за съществуването на  контролиран историзъм  и „политкоректност“ в отразяването на факти и събития. Никой обаче не спомена, че ако има проблем, то той е отражение на нагласи и процеси в обществото ни, започнали още след Освобождението и продължаващи под различни форми и до днес.

Една от последиците на това е паралелното съществуване на две истории. Едната е добила широко разпространие именно чрез учебниците, които са своеобразен нормативен документ. Затова там тя е натоварена да изпълнява представителна роля пред поколенията и света. А знае се, че  често историята се пише от победителите и е дописвана от следващия силен на деня, докато накрая неусетно пуска трайни корени в съзнанието.  Настанила се там, тя вече претендира да е истина от последна инстанция и с времето започва да се възприема безкритично като нещо неоспоримо.

И в това е страшното. Така комунизмът присвои за идеологията си образа на Ботев, отсичайки безапелационно, че неговото „Символ верую“ е програма-предвестник на социализма. И то не само у нас. По същия подвеждащ  начин македонските историчари узакониха автентичността на древната си „нация и език“ и гротескният резултат  е налице. Или както обобщава с присъщата си цинична откровеност Уинстън Чарчил – същият, който изтъргува престъпно нашата и на други народи съдба,: „Ние направихме историята, ние ще я напишем.“

Но има и друга история, призвана да допълва, корегира и преосмисля учебникарската. Нерядко тя е отричана и пазена в тайна. Или просто е манипулирана. Затова, ако излезе наяве, съзнанието невинаги е склонно да я припознае. Толкова силна е насложената инерция от доктринерства. Тогава на помощ на невежеството идва клишето: „Истината обикновено е някъде по средата.“ Да, но къде точно е това „някъде“ – оттук или оттатък средата, не се казва. И проблемът остава.

Без претенция за непогрешимост и изчерпателност, предлагаме по-слабо известни на широката аудитория щрихи към епизоди от новата ни и най-нова история. Съзнателно извадени, като на случаен принцип, от хронологичния ред на събитията, те целят не пренаписване на учебниците, а разширяване на кръгозора – веднъж като познание, и втори пък като интересно четиво от най-разнороден характер. То следва да провокира изградени вече схеми и митологеми в съзнанието, като открехне вратата пред другата, по-малко позната история. Поднесена като в калейдоскоп, но със сериозна документална „закваска“, тя може да бъде дописвана или отхвърляна от всеки буден ум.

Според нуждите и съвестта му.

Автор на новата рубрика на TrafficNews  ПРЕЗ КЛЮЧАЛКАТА НА ВРЕМЕТО е Димитър Статков - журналист с 30 -години стаж. 22 години от тях е работил във вестиците  "Дневен Труд" и "Нощен Труд", съосновател на последния. Има реализирани десетки авторски предавания в БНТ, сътрудник е и на националното радио. Рубриката ще излиза всеки уикенд. 

ПРЕЗ КЛЮЧАЛКАТА НА ВРЕМЕТО: Йогизмът- враг на социализма I ЧАСТСредата на 70-те: Аха йогистите да станат лице на ОФ-активистите