Днес се навършват 74 години от 01 февруари 1945, датата, на която се изпълняват смъртните „присъди“, постановени от първи и втори състав на т. нар. „Народен“ „съд“*. Поради на този ден се почитат жертвите на масовите репресии.

Какво всъщност представлява този „съд“?

След 09.09.1944 година, Царство България на практика губи своя суверенитет. Всички важни решения, свързани с управлението на държавата, се вземат от политическото ръководство на СССР и се обезпечават от окупационната Червена армия. Номинално начело на България е правителството на т. нар. „Отечествен фронт“. То приема т. нар. „Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея“. Важно е да се отбележи, че тази наредба е приета в драстично нарушение на действащата Търновска конституция, поради което всички нейни последици са нелигитимни от законова гледна точка.

„Съдиите“, които е трябвало да разгледат делата в огромната си част не просто не са юристи. Повечето от тях нямат дори и средно образование. Критерият, по който са били подбирани, е да са от „най-добрите граждани“. Подготовката за делата започва, а дори и беглата надежда, че може да има справедливост и правосъдие изчезва след като лично Георги Димитров разпорежда, че „никой не трябва да бъде оправдан“, а малко по-късно, след началото на процесите добавя, че „никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля“. Междувременни регентите и министрите са били откарани за „разпит“ в Съветския съюз, а после върнати за предстоящата след фарса и предизвестена екзекуция.

След ускорено разглеждане на делата и при липса и на елементарни правила, „съдът“ започва да произнася присъдите. Тук може да се отбележи, че представителите на новото ръководство на държавата изразяват досада и неодобрение от факта, че има твърде много чуждестранни кореспонденти, а на подсъдимите се дава възможност да говорят.

На 1 февруари 1945 са осъдени на смърт регентите, бивши министри и народни представители. За да е пълна подигравката, присъдите са издадени „в името на царя“. Обжалване няма, а на осъдените не е предоставена възможност да се видят за последно с близките си.  Вечерта осъдените са закарани в Орландвоци край няколко ями, останали от бомбардировките и са избити. Там е и един от най-добрите български лекари, хирургът професор Александър Станишев, на когото е разпоредено да констатира смъртта а застреляните. Наградата му за това е, че е убит последен.

Телата на покойниците не са предадени на близките им да бъдат погребани по християнски. Нахвърляни са в ямите и са засипани с камиони с пръст. Интересно е да се отбележи, че дълго време след това софиянци, които са минавали край това зловещо място, мълчаливо са оставяли цветя и са палили свещи, почитайки паметта на избитите.

Избитите на на 1 срещу 2 февруари 1945 далеч не са всичките жертви. Следвайки инструкциите на върховния вожд, в България се разиграва истинска кървава баня, при която са осъдени и разстреляни хиляди хора, като само смъртните присъди са над 2700. Фрапиращо е сравнението с Нюрнбергския процес, където осъдените на смърт са 12.

 Сред жертвите на „Народния“ „съд“ са не сами регенти, министри, депутати, адвокати, журнналисти, много интелигенти. Избити са 47 български генерали и висши офицери, водили армията ни към победи по време на войните за национално обединение. Всъщност броя а жертвите сред офицерския елит са дори повече от атентата в „Света Неделя“. Така се оказва, че най-много български генерали и висши офицери са избити не от тези, които са воювали срещу България, а от българските комунисти.

Част от срамния фарс на „Народния“ „съд“ са „задочните присъди“ - срещу убити. Става въпрос за много хора, които са избити предварително, а „съдът“ просто е „валидирал“ варварските убийства.

Говорейки си за „народния“ „съд“ и деня, в който се почитат жертвите на комунизма, дългът към историята ни и към истината ни изисква да признаем още нещо. Част от репресивното управление на държавата по време на тази кървава баня е Никола Петков, който има дори качеството на министър.

Присъдите срещу елита на България, постановени от  т. нар. „съд“ са отменени от Върховния съд на Република България след падането на комунизма. А на днешната дата, пред скромния мемориал на избитите на първи срещу втори февруари, намиращ се край НДК, се събират общественици, които да запалят свещ и да почетат паметта им.

 

* „Народен“ и „съд“ са поставени в кавички, защото този орган не е народен и не е съд.

В българската история има много велики личности и събития, които незаслужено забравяме, концентрирайки вниманието си върху негативизма, проблемите, антибългарската реторика и предавания, с които различни медии и телевизии ни занимават всеки ден. TrafficNews.bg ще се опита да прекрати незаслуженото забвение, в което се намират много значими личности и събития от българската история. Рубриката се води с любезното съдействие на адв. Станислав Станев от Пловдивска адвокатска колегия.