Двайсетгодишният Александър Йозеф фон Батенберг, получава разрешение от чичо си – император Александър II да участва в Руско-Турската Осободителна война. Две години по-късно, на 29 април той е провъзгласен за първия Княз на България.

Когато идва в София, след като се представя пред турския султан, на когото България към този момент е васална, негова резиденция, става бившият турски конак. Сградата е в окаяно състояние, и младият княз е принуден да спи под кожен покров, за да не бъде ударен от падащата мазилка.

Следва бурна законодателна и институционална дейност, Режим на пълномощията, а през 1885 година Батенберг обявява Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Тогава князът влиза на бял кон в Пловдив.

Следва Сръбско-Българската война, в която българската армия стига до Пирот, и поради интриги на Великите сили, Батенберг отказва да продължи към Белград.

Отново Великите сили стават причина той да абдикира, след преврат и контра преврат, в който активно участва Стефан Стамболов, Батенберг не подписва указа за абдикиране. Вместо параф, той пише „Бог да пази България“.

Александър Батенберг напуска България с два куфара, в които са дрехите му. Стамболов настоява в отделен вагон да бъде натоварен и любимият кон на княза, но Батенберг отказва.

Първият български княз умира от инфекция, след операция по премахване на апендикс през 1893 година, когато е едва 36 годишен в Грац. Посмъртното му желание гласи следното: „Ако умра, нека бъда пренесен в милата България, в тая България, за благото на която посветих най-скъпите години на живота си и пожертвах най-скъпото от живото си – честта си“.

Заветът му е изпълнен през същата година, когато тялото му е пренесено в България, извършено е опело в черквата „Св. София“ и е погребан отначало в черквата „Св Георги“.

А след това е пренесено в мавзолея, намиращ се на бул. Васил Левски 81. Със сигурност сте минавали покрай него, отбийте се и отдайте почит на един от хората, които са отдали живота си на създаването на Третата Българска държава.