В резултат на Руско-турската освободителна война голяма част от българския народ се освобождава от османско иго и се започва възстановяването на българската държава.
Съгласно рещенията на Берлинския конгрес, провел се през същата 1978 г. българската държава е разпокъсана на няколко части, а Македония и Одринско остават отново в пределите на Османската империя под пряката власт на султана. За тези две български области не се предвиждала каквато и да било промяна в статута им от времето преди Руско-турската освободителна война 1877-1878 г.
Българският народ в тези земи обаче не може да търпи подчиненото си положение и не спира борбата. През 1893 година в Солун са учредни Българските Македоно-Одрински Революционни Комитети (БМОРК), които си поставят за цел освобождението на българските земи, намиращи се под османска власт. За няколко години, ползвайки опита на миналото и водена от достойни и интелигентни хора организацията набира инерция и става мащабен фактор на Балканите. На Смилевския конгрес се решава въстанието в Битолско да се вдигне на празника Илинден. Конгресът на Петрова нива избира като начална дата Преображение, а революционния окръг в Сяр изважда оръжието на Кръстовден. Т.е. въстанието избухва на три етапа: на Илинден въстават българите в Битолско и Солунско, на Преображение в Одринско, на Кръстовден в Серско.
За кратко време масовото народно въстание обхваща оргомен брой селища и райони, което довело до ожесточени сблъсъци между въстаниците и турските военни части на много места. Борбата се води на широк фронт от Черно Море до Охридското езеро. Османската империя е смаяна от мащабите на организацията и вкарва огромни усилия за потушаване. Отново съотношението на силите е смазващо и не в полза на българите. Срещу около 26 000 въстаници се изправят 350 000 турци, т.е. съотношението на силите е 1 към 13. На всеки един български селянин са се падали по 13 въоръжени до зъби турски главорези.
Осъзнавайки, обречеността на въстанието, организацията иска помощ от България. За съжаление върху българското правителство отново е оказан натиск и то е предупредено да не се намесва. Русия, на която българският народ е разчитал най-много, не желае да се ангажира в конфликта и е против военна помощ от страна на България. Останалите велики сили също застават на страната на Османската империя. Така България е била оставена без шансове. Единственото нещо, което е е можела да направи за въстаналите българи е било въоръжаването на чети и подготовката за помощ на пострадалите.
Въстаниците остават сами и разчитат само и единствено на своите сили. Въпреки смазващото превъзходство на поробителя българите в продължение на месеци водят героични сражения и дават сериозен отпор на врага. Съотношението на дадените жертви в боя обаче е в полза на българите: 994 въстаници срещу 5325 турски войници. Независимо от това въстанието е сломено с характерната за османците жестокост и безчовечност. Опожарени 205 села, разрушени 12 440 къщи, 4694 избити, изклани и живи изгорени мъже, жени и деца от мирното население, над 3 000 жени и моми са изнасилени, 70 835 души оставени без подслон, 30 000 били принудени да търсят спасение в България.
Въпреки жестокостта на главорезите на султана, българският огън не загасва. Напротив, разгаря се по-силно. Въстанието е само начало на една смела и епична борба, която продължава десетилетия наред. А организацията се превръща в най-страшния кошмар за всички врагове на Родината.
*В българската история има много велики личности и събития, които незаслужено забравяме, концентрирайки вниманието си върху негативизма, проблемите, антибългарската реторика и предавания, с които различни медии и телевизии ни занимават всеки ден. TrafficNews.bg ще се опита да прекрати незаслуженото забвение, в което се намират много значими личности и събития от българската история. Рубриката се води с любезното съдействие на адв. Росен Димитров и адв. Станислав Станев от Пловдивска адвокатска колегия.
TrafficNews.bg