Преди 108 години България доказва пред Европа, че няма да отстъпи и печели независимостта си

През 1878 година България възкръсва на политическата карта на Европа. За много кратко време младата държава показва мъдрост, трудолюбие, които бързо я издигат икономически. А Съединението и неговата защита в коварната Сръбско-бъларска война показват и храбростта и военните способности на младата държава. В последвалия период, в който заради подлост държавата няма княз, геният на Стефан Стамболов успява да излавира по такъв начин между европейските държави, че България да премине без негативни за нея последици.

Всички тези успехи, обаче, са на фона на васалитета на София. И в договора от Санстефанския предварителен и в Берлинския мирен договор България е васална на Османската империя. Факт, който поддържа по-ниския авторитет на държавата ни на полето на международните отношения. Управляващите в София съзнават, че обявяването на независимост ще има негативна международна реакция освен от Османската империя, и от, на практика, цяла Европа. Поради това се изчаква търпеливо подходящия момент.

През 1908 година, точно след края на управлението на стамболовистите, известно още като българското икономическо чудо, настъпва изгодна ситуация. Изтича 30-годишния период, в който Австро-Унгария управлява Босна и Херцеговина. София съзнава, че ако обяви независимост, Великите сили щебъдат внимателни, защото ще има и втори „нарушител“ на Берлинския договор в лицето на Виена. Така, подсигурило липсата на възможност за военна реакция, българското правителство и князът започват да действат. По време на прием в Османската столица българският дипломатически представител не получава покана за участие. Това е използвано като повод той да бъде отзован. А последвалата стачка в жп линията Одрин-Белово става причина за нейната конфискация от България. 

На 22 септември, в сърцето на българската държавност, Царевец, княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта. Европа е шокирана от нарушаването на Берлинския договор, но нейната реакция е омекотена заради анексията на Босна и Херцеговина от страна на Австро-Унгария – също в нарушение. Османската империя заплашва България с война. А в отговор София прави мобилизация. Преди 25 години българската армия е показала на какво е способна, а сега нещата са надградени. България има висш команден състав от генерали, армията е добре обучена, а след икономическия подем и добре въоръжена. Макар по-малобройна, за всички е ясно, че българската войска няма да бъде сломена току-така.

След като разбират, че България няма да отстъпи, европейските държави започват да търсят мирно разрешение. Османската империя се съгласява с независимостта, но при условие, че получи огромна парична компенсация. Нейният колосален размер отново втвърдява позициите и войната започва да става неизбежна. В този момент Русия разбира, че една такава война, независимо от нейния изход, ще означава, че България ще поеме по нов различен път и затова се включва. На проведените преговори, се стига до споразумение, съгласно което Москва ще опрости на Османската империя задълженията, останали от Освободителната война, а България ще заплати на Русия 82 000 000 франка.

Така, след проведени преговори, се подписва протокол, с който Османската империя признава България за независима държава.

Родината ни излиза от ситуацията с увеличена международна репутация. Реално погледнато, дипломатическата подготовка за независимостта, нейното прокламирание, твърдостта и единството на народ, правителство и княз, за пореден път доказват българската максима, че Съединението прави силата.