Преди 72 години България е в състояние на война с антихитлеристката коалиция. Въпреки че благодарение на Царя и правителството нито един български войник не се бие, България е подложена на жестоки бомбардировки от съюзниците. Преграда пред унищожението на българските градове са нашите летци, чудесно обучени и въоръжени с най-модерната за времето техника, те обаче са твърде малко на брой. 

В неравния бой за защита на българското небе често се случва стотици и вражески самолети да се бият срещу по-малко от сто български. Стратегията на нашата авиация е била да разбие бойния строй на врага и да не му позволи да хвърли смъртоносния си товар върху българските градове. Разликата в броя на самолетите е била огромна, но храбростта на на нашите летци е безпримерна. 

На 20.12.1943 г 200 вражески самолети се насочват към София. Срещу тях се изправят 36 български, сред които самолетите на Димитър Списаревски и Георги Кюмюрджиев. Самият Списаревски има проблем със самолета си и затова се налага излети с резервна машина, присъединявайки се по-късно към вече започналия бой. Във въздуха той забелязва група от самолети, които са успели да се измъкнат от битката и се насочват към София. 

Без никакво колебание той се насочва сам срещу тях. Агресивният му огън подпалва и събаря един бомбардировач, но мунициите му привършват, пред групата самолети няма друга преграда. Тогава Димитър Списаревски прави това, което го оставя безсмъртен за историята. Той врязва своя самолет във водача на вражеската група, унищожавайки по този начин себе си и него. Смаяни от тази саможертва враговете хвърлят бомбения си товар в полето и ужасени бягат.

В същия бой участва бойният другар на Списаревски, Георги Кюмюрджиев. Той също атакува сам една група самолети, като успява да елиминира един изтребител и буквално разстрелва отбранявания от него тежък бомбардировач. Битката привлича шест вражески изтребителя срещу които Кюмюрджиев няма шанс. Този бой е последен за него. 

Двамата бойни другари са погребани заедно с почести, а боят от 20 декември 1943 обикаля целя свят. Англо-американските пилоти са смаяни от яростта на българите. Радио ББС се обръща със специално послание към българските пилоти

„Български летци, знаем че сте храбри и сте готови да браните родината си до смърт, но няма смисъл да се блъскате в нашите крепости, защото сте малко, а ние хиляди!“.

Един от членовете на екипажа на таранираната от Списаревски летяща крепост оцелява. Той моли за среща с майката на летеца, който така храбро е пожертвал живота в името на бойния си дълг и се прекланя пред нея и начина, по който е възпитавала сина си.

Американският пилот, Джон Маклендън, свален в същата битка разказва и очевидец „Шест минути преди да бъда свален станах свидетел на нещо нечувано и страшно … летящия като вихър български изтребител се отдалечи от поразената вече и падаща към замята наша «летяюща крепост» и хвърляйки се с цяла мощност към друга се стовари върху нея, отсече опашката ѝ и крепостта се разруши като голям дъб ударен от мълния...Наистина страшна смърт дори и за най-смелия пилот! “.

Споменът от това дълги години посещава кошмарите на Маклендън, „Дълго време, всяка нощ, ми се привиждаше как българският изтребител връхлита върху нашия бомбардировач. Не, това не е камикадзе. Достатъчно ми е да знам, че е е бил поручик и се е казвал Списаревски“

Лейтенантр Тинкър, участник в битката, резюмира кратко но съдържателно  „Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината ярост в авиацията“.

Саможертвата на Димитър Списаревски, която е повече от година преди началото на японските камикадзе, и храбростта на бойните му другари припомня на целия свят, че на Балканите живее един храбър и способен народ, чиято земя е райска градина за него, и гробница за враговете.

Този народ поставя интереса на родината си над всичко, а в защитата на нейната територия умира оставяйки смъртта си, като пример за нечуван героизъм. Така е било във всички войни преди тази, в която Списаревски умира, записвайки името си със златни букви в историята, така е и в тази, когато отново България е над всичко. Доказателство за това са и думите на Списаревски:

''Не искам в моята рота да се говори за разни Хитлер, Сталин, Чърчил, Рузвелт, Мусолини.... Вие сте преди всичко български войници и нашата единствена идея трябва да бъде България''

 Днес, 72 години след въздушния бой от 20.12.1943, и кончината на Списаревски и Кюмюрджиев техният пример продължава да вдъхновява.

По този повод днес,  от 18:00 часа, пред паметника на Гюро Михайлов на площад „Централен“ ще бъде почетена паметта на двамата пилоти. 

В българската история има много велики личности и събития, които незаслужено забравяме, концентрирайки вниманието си върху негативизма, проблемите, антибългарската реторика и предавания, с които различни медии и телевизии ни занимават всеки ден. tns.bg ще се опита да прекрати незаслуженото забвение, в което се намират много значими личности и събития от българската история. Рубриката се води с любезното съдействие на адв. Росен Димитров и адв. Станислав Станев от Пловдивска адвокатска колегия.

tns.bg