Днес, на 115-тата годишнината от кончината на големия български революционер Гоце Делчев, Районната колегия на Българския зъболекарски съюз Пловдив и Адвокатска колегия Пловдив положиха цветя на саркофага в двора на църквата "Свети Спас" в столицата на Македония - Скопие. В църквата почиват тленните останки на героя.

Заместник-председателят на адвокатската колегия адв. Зоя Тошкова, която е родово свързана с Гоце Делчев, също уважи годишнината. 

Гоце Делчев е едно от най-славните и светли имена в Пантеона на безсмъртието на  България. Той е всеотдаен и забележителен революционер, водач и идеолог на Вътрешна македоно-одринска революционна организация и национален герой на България.

Георги Николов Делчев или Гоце Делчев е роден на 23 януари 1872 г. в семейството на Никола и Султана Делчеви, в град Кукуш.

След неуспеха на Винишката афера и Горноджумайското въстание през 1902 г., той, заедно със своя идеен съмишленик Даме Груев, предупреждават ръководството на ВМОРО и ВМОРК да не предприемат подобни начинания, които  предизвикват турската власт да извърши жестоки репресии срещу организацията и населението.

Гоце Делчев с изненада научава за решението на Солунския конгрес на ВМОРО в началото на януари 1903 година за обявяване на повсеместно, въоръжено въстание през април, същата година в Македония и Одринска Тракия. Той не присъства на конгреса и по тази причина не може да се противопостави на вече взетото решение.

Въпреки това, заедно с Дамян Груев успяват да убедят останалите ръководители на организацията, да не прибързват с обявяването на въстанието, заради слабата подготовка и недостатъчното въоръжение. По този начин отлагат датата на въстанието от април за 2 август. 

На 21 април/4 май 1903 г., в самия разгар на подготовката за въстанието, на път за връх Али ботуш, за да участва в конгреса на Серския революционен окръг, Гоце Делчев е обграден с малката си чета от аскера край село Баница, Серско.

Интересното е, че потерята се води от майор Хюсеин Тефиков, който е съвипускник на Гоце Делчев от Военното училище в София. В завързалото се ожесточено сражение, Гоце Делчев загива геройски, но остава завинаги в паметта на българи и македонци.