В този момент сирени вият в цялата страна! България се покланя пред паметта на Христо Ботев и загиналите за свободата й. Осем години след трагедията във Врачанския Балкан, у нас не се споменава за разбиването на Ботевата чета, за смъртта на поета-революционер и за гибелта на другарите му. Не се правят помени, няма възпоминания. Плахи опити за чествания на Ботев през 1884 г. има в Пловдив и Враца - по инициатива на Георги Бенев, пловдивски учител. 

По това време Пловдив е столица на Източна Румелия. Тук е събран цветът на нашата научна, културна и просветна интелигенция. На 2 юни 1885 г. Пловдив слага началото на всенародния празник на Ботев и загиналите за свободата на Родината. Това става в кварталната ми църква "Св. Георги Победоносец" в Мараша. По инициатива на Захарий Стоянов и на възрожденеца Георги Бенев - участник в Старозагорското въстание, се осуетява подготвеният от правителството ден на султана и се организира честване на героичната смърт на Ботев и другарите му. В черквата е направен помен, следва тържествена манифестация с портретите на поета и четниците му. После празненството се пренася в Градската (Дондуковата) градина, където патриотични речи произнасят братът на поета о.з. генерал Кирил Ботев - участник в четата, учителите Ат. Патев и П. Зографски. 

В 1885 г. се учредява Комитет за честване на Ботев, по случай 10-годишнината от смъртта му. В 1886 г. на Милин камък и в с. Баница, Врачанско, се провеждат тържества за Ботев. На 17 май има тържество и в Козлодуй, а от 19 май 1886 г. се установяват първите чествания във Враца. В 1990 г. е поставен първият паметник на Христо Ботев във Враца. На неговото откриване присъстват майката на поета Иванка Ботева и дъщеря му Иванка Христова Ботева.

Официално 2 юни (по нов стил) започва да се чества от 1901 г. когато се отбелязват 25 години от гибелта на поета. На тържествата са поканени и живите участници в Ботевата чета.