Тези дни Пловдив отбелязва 125 години от едно епохално събитие – Първото Българско земеделско-промишлено изложение. На 15 август 1892 г. 101 топовни салюта възвестяват тържественото откриване на предвестника на Международния панаир, съобщава PlovdivTime.bg

Тогава пловдивчани за пръв път посрещат с бурен възторг чудото на електрическото осветление,  което озарява панаирното градче по необикновен начин. На изложението те се запознават и с други изобретения на модерния свят – въздушния балон на Йожен Годард, Едисоновия фонограф (предшественик на грамофона), телефона, марионетките на Томас Холден, „падащата железница”, представена от софийския търговец Лудвиг Партел, железницата, оръжията на Круп, увеселителното корабче, пехливанските борби, стрелбището, многообразието от селскостопански машини, отличаващи се със своята здравина, съвършени механизми и практичност.

Посетителите разглеждат различни видове плугове, брани, веялки, триери (машини за пресяване на зърнени храни), косачки, сеячки, произведени в различни европейски страни и Америка.

Във втората половина на XIX век традиционните стокови панаири започват да отстъпват на мострените изложения. Новият вид изложения, при които търговци и производители представят свои мостри и сключват сделки за покупко-продажби на определени количества стоки и продукти, които по-късно биват доставени директно на поръчителя. От средата до края на столетието се провеждат общо 13 световни изложения, на които се представят последните достижения в областта на науката, техниката, производството, изкуството.

Още добри новини четете в PlovdivTime.bg

 

Светът остава изумен от грандиозните Кристал палас в Лондон (1851), Champ de Mars (1867), Айфеловата кула (1889), Гранд палас и Петит палас (1900) в Париж, неокласическите сгради на световното изложение в Чикаго (1893). Към тях трябва да прибавим и електрическото осветление, превръщащо нощта в ден, както и различните технически изобретения, които преобразяват действителността, правейки я част от един приказен свят, отварящ нови неподозирани дотогава хоризонти пред човечеството, отбелязва в свое изследване Евелина Ръждавичка.

Автор и главен мотор на идеята за провеждането на мострен панаир в България е финансовият министър Григор Начович. Той обяснява целта на форума „да познаем себя” и да покажем на света, „че сме будни, че следим пътя на цивилизацията”.

Организаторите се обръщат за помощ към специалисти - инженери, архитекти, декоратори и озеленители, които използват последните достижения в областта на науката и техниката, и само за година успяват да построят един модерен за времето си комплекс, който е водоснабден и електрифициран, разполага както с удобен и функционален сграден фонд, така също и с открити места за отдих и почивка.  

През лятото на 1891 г. новият градоустройствен план на Пловдив е готов и теренът на изложението избран – старите турски гробища в източната част на Бунарджика. Изравнените терени на гробищата се превръщат в приказна градина под грижите на придворния градинар Люсиен Шевалс.

За главен архитект на изложението пък е избран швейцарецът Хайнрих Майер. Той проектира главният държавен павилион - правоъгълно здание, чиито вътрешни четири стени ограждат една малка градина с фонтан (водоскок). Импозантна е и сградата на павилиона за горите и рибовъдството, заслуга за което има дворцовият архитект Гринангер. Друг архитект  - Димитриевич, изработва плана на Варненския павилион.

На територията на панаира са изградени три изкуствени езера, водопад и два шадравана. След окончателното определяне на границите на изложението в задната му лява част е включено и едно блато, което според изготвения от инж. И. Несторов план се предвижда да бъде превърнато в изкуствено езеро. Други две по-малки езера се разполагат пред павилиона на горите и риболова, определено за пускане на жива риба, и пред изкуствената пещера, допълва Евелина Ръждавичка.

В Първото земеделско-промишлено изложение участват 24 държави, а за двата месеца и половина на провеждането преминават близо 168 хиляди посетители. Най-добрите изложители се награждават с бронзови, сребърни е златни медали с лика на княз Фердинанд.

„С Пловдивското изложение България очаква да докаже, че тя вече е станала една редовна и напреднала държава и че тя е излязла напълно от недрата на полуварващината, в която живеят една голяма част от балканските народи“, пише френският вестник „Ла Прес“. 

PlovdivTime.bg