Преди 113 години, през 1904 година  по пловдивските улици се появява първият автомобил. Той е собственост на младият фармацевт Харитон Кутев- внук на загиналия в Априлското въстание поп Харитон .  Кутеве собственик на емблематичната сграда на аптека„Марица“.  Следващият автомобил, който идва под тепетата е ровърът на британския пътешественик Р. Л. Джеферсън.  В началото на века с колата си идва и самият  княз Фердинанд.   Десет години по-късно в града има цели десет коли, появяват се и първите камиони.

       

Първата пловдивчанка, която сяда зад волана, е Надя Тошкова. Младата лекарка се прибира с автомобил от следването си в Берлин през 1929 година събира погледите на филибелийските ергени.

        

През 20-те години на миналия век в Пловдив се появяват и първите таксита. Пиацата им е на Джумаята, където спират и файтоните. С навлизането на новата услуга отношенията между двете гилдии се изострят и често се стига до сблъсъци, които завършват със счупени носове и избити зъби.  Но всяко начало е трудно! През 1933 г. Общината задължава всички шофьори да монтират таксиметрови апарати.

Пловдивските служби на пожарната, пощата, бърза помощ и полицията се снабдяват със специални автомобили през 20-те години на XX век. Първи са пожарникарите, на които общината отпуска 300 000 лева за 4 пожарни коли.  
В периода 1931-1942 г. бройката на специализираните машини нараства на около десет. Пощите, Бърза помощ и полицията също се оборудват с добри коли. През същия период  линейките в града са повече от 15, а броят на полицейските автомобили е още по-голям.

Пловдив  пуска първата си градска автобусна линия година преди София - през 1934 г. Автобуси „Форд” превозват пътниците  по маршрута - „Ориент табако“, „Авксентий Велешки“, Дойче Шуле, Военен клуб, Пикадили, Джумаята, Куршум хан, ул. „Опълченска“, Рибарница, аптека „Марица“, пл. „Карлово“, ул. „Пазарджишка“, Поста и гара „Филипово“. В края на 30-те години автобусният парк се обновява и увеличава с 14 нови автобуса от марка „Мерцедес“ и „Ситроен“.

     

      

На Изложението в Пловдив през 1939 година вече са представени 7 германски, 3 американски, 2 френски, 1 италианска и 1 австрийска фирми.  Те показват 40 мотоциклети, камиони, коли и автобуси.

Първите шофьорски курсове у нас са организирани през 1905 г. от Министерството на войната, а курсисти са служителите в пощите, които пренасяли писма и колети.

След  края на Втората световна война и промяната на обществения строй частните автомобили са национализирани. Държавата прави  опити в автомобилостроенето, но не особено успешни. През 1949 г. на Пловдивския панаир е представен първият и единствен български камион „Димитровец“, кръстен на Георги Димитров. В края на 50-те и началото на 60-те години западни автомобилни фирми отново се завръщат на панаира. През 1962 г.се присъединява и САЩ с модели на Форд - „Фалкон“ и „Тъндърбърд“.  Те се показват наред с моделите на Волга, Варшава, Лада, Москвич и вездесъщия Трабант.

През 1956 г. завършва и изграждането на тролейбусната линия под тепетата. Тя влиза в експлоатация през декември същата година и се обслужва от българските тролейбуси „ТБ-51“.

Снимки: Държавен архив -Пловдив

Експозиция "Приказка на четири колела", Етнографски музей