Има си Пловдив един квартал, чиито проектанти навремето замалко не взеха Димитровска награда. Да поясним - с нея се отличаваха високите постижения. На паус кварталът изглеждаше много красив, но когато "Тракия" започна да се строи, сред калта и праха се появиха единствено блокове, нашарени с различни цветове. Дори когато бяха нови и цветовете още държаха, те пак изглеждаха нелепо на фона на тоталната липса на всичко останало, необходимо за градската среда- градинки, магазини, училища, детски градини, обществени сгради. Заради тази липса наградата не беше дадена. После все пак комплексът набъбна, фиданките поизбуяха, построиха един РУМ и един голям магазин "Детски свят", но и те не промениха кой знае колко характера на огромна спалня. Автобусите пренасяха хората сутрин до работата им и вечер обратно до панелките, а животът им минаваше някъде другаде. Фасадите бяха все така анонимни и еднакви.


Голямата промяна на "Тракия" стана в началото на 90-те, когато мнозина избраха да опитат късмета си в частната инициатива, а най- лесният начин беше малкият семеен бизнес. Апартаментите на първия етаж в панелните блокове внезапно станаха много атрактивни- те се превърнаха в магазини за хранителни стоки, за дрехи и обувки, във фризьорски салони, сервизи, козметични студиа, видеотеки. Друго място за малък бизнес се оказаха...мазетата. Така и така ти се полага едно, купуваш съседното, събаряш стената и си правиш фризьорско салонче или обущарско ателие. По правило това означаваше и преустройство на достъпа до тях- появиха се стълби, засадиха се храсти и цветя. Внезапно комплексът започна да придобива друга физиономия.

Отдавна вече той стана притегателно място за живеене, а след малките семейни фирми, тук стъпиха големите вериги. Бумът на първите етажи впрочем утихна още с появата на първия голям магазин- Метро. Внезапно хората тотално загърбиха магазинчетата на първите етажи, от които дотогава пазаруваха, после лека-полека се върнаха към тях. Тенденцията в началото приличаше на голяма вълна, която залива брега, но когато започна отливът, някои все пак оцеляха. За разнообразяването на околната среда допринасяха и фирми, които наемаха или купуваха апартаменти на първия етаж не за търговия или услуги, а за офиси. Малко след като България стана член на Европейския съюз, се появи директива те да се намират единствено в бизнес сгради, което доведе пък до бум на подобни строителства.

Сега "Тракия" се превърна в еклектика от стари панелни блокове с тук там проблясващи цветове от индивидуални санирания, нови кооперации и цели комплекси, огромни магазини, струпани на едно място и доста зеленина. Построен да задоволи нуждата от жилища на работническата класа, сега е трудно да се определи за кого точно е направен, тъй като наред с панелите има вече и доста луксозни жилища. Впрочем най- новата тенденция заплашва да лиши по-отдавнашните жители с тотално убийство на иначе хубавите им гледки- строят се мастодонт след мастодонт, огромни блокове на високи етажи и стотици апартаменти. Наред е задоволяването на нововъзникналата потребност от жилища за сегашната работническа класа, зародила се от активните индустриални зони.


През 80-те тогавашната градска власт решаваше проблема с ромите на принципа на смесването. Тях ги настаняваха, обикновено на първите етажи, в новите блокове на "Тракия", а български семейства купуваха жилища в Столипиново. Една от първите опашки пред общината след 1989-та беше именно от българските семейства, които искаха да избягат от гетото. Доста бързо беше направена организация и на практика всички, които пожелаха да се преместят, се размениха с ромите от "Тракия". Останаха единични случаи тук таме. В "Тракия" те личат много ясно- кой друг ще направи двор, ще пусне стълба от терасата си, ще сложи детска люлка и пейка пред нея, ако не е заразен от свободолюбивия ромски дух... Впрочем в Столипиново фантазията относно панелните блокове стига още по- далеч- трябва да си наистина много изобретателен, че да превърнеш една козирка на вход в кафене. Но и това го има.


Еклектиката на "Тракия" би придобила по- приятен вид, ако всички стари панелки бяха санирани наведнъж, но за разлика от Берлин, например, в който това стана още в началото на 90-те, тук не е възможно. Там 95% от жилищата в аналогичeн квартал  са общински, тук повечето са частни. Най- новата инициатива на кметството в "Тракия" е да въведе ред в цветовата гама в частното саниране- желаещите могат да избират от няколко цвята и това е поне една малка стъпка напред.


Когато в началото на 90-те мнозина си върнаха стари имоти в града, започна бум на строителство на кооперации. Архитектите сигурно имат оправдание, че инвеститорите са ги поръчвали, но би трябвало да се срамуват, защото в борбата за въздуха се появиха какви ли не уродливости и то на видно място. В момента се правят опити да се заведат туристи на Източната порта. Изключително интересният обект от римско време предлага подобна гледка. За съжаление, туристите трябва и да гадаят от кой зор кооперацията отсреща е увенчана с тераси, тераски, терасчета, кулички и прочее грозни смехотворни подобрения. Отговорът е един- собствениците са ползвали и въздуха, който по закон им принадлежи. Добре, че тази тенденция отмина, но Пловдив трябва да преживее идните десетилетия и с това недоразумение, заедно със сецесиона и възрожденската архитектура. Е, в "Тракия" поне това го няма.След трудното начало, след години самочувствие на трето качество жители на Пловдив, днес тракийци пак са във възход. Доказва го фактът, че цените на жилищата и наемите са сред най- високите в града. Кой ли можеше да го предположи това в годините, когато сезоните тук бяха само два- кален и прашен.

В една любопитна обява от в. "Отечествен глас" от 1987 четем: заменям двустаен апартамент в "Тракия" срещу "Москвич". Днес за един двустаен можеш да си купиш далеч по-качествено и скъпо возило, но по-добре да си държиш панелката. Тя работи.