На днешния ден през 1891 г. в Пловдив е роден общественият и стопански деец, основател на Международния панаир в Пловдив Обрейко Обрейков. Син на Стефан Обрейков – обществен деец и фабрикант, който през 1893 г. създава в Пловдив първото българско химическо предприятие – фабрика „Май“. Предприятието е произвело първото ни синьо мастило, а след това и червено, зелено, лилаво, а от халетата й излизат и черен туш, лепило, червен восък. Обрейков инициира и финансира създаването на Търговската гимназия.

Обрейко е европейски възпитаник, завършва с отличие право в Монпелие, Франция през 1912 г. В началото на Първата световна война не приема протекцията на баща си да работи за армията от тила, завършва школата за запасни офицери в Княжево и заминава с 13-ти артилерийски полк на фронта.

Три години се сражава на Дойранските позиции. Ранен е с шрапнел в главата и носи парчето метал до края си, а за проявена храброст е награден с орден. След войната се дипломира в Париж по специалността „финанси и търговия“ и защитава три докторантури. Доктор е на финансовите науки. Говори отлично френски, немски, английски. Мащабна личност.

Връща се от Европа, преминал специализации в различни търговско-индустриални фирми във Франция, Швейцария, Англия, Германия. Носи огромен багаж от знания – икономически, юридически, философски, литературни, езикови. Публикува статии, литературни критики, политически коментари, свири много хубаво на виолончело и има такова - марка „Джовани Паоло Маджини“, което си купува от Франция.

У нас Обрейко започва търговия със захар с малък капитал. Учи бакалите, които имат залежала захар, да я дават на съседите, вместо да я складират. Захарта да не залежава, от вагона да отива направо в магазините, така се пести от транспорт, склад, товарене. Смъква цената на едро, призовава и бакалите също да понижат цените, за да се повиши консумацията и всички да са доволни. Така удържа победа в захарната търговия.

През 1940 г. младият Обрейков прави първото си еднолично предприятие – мелница за червен пипер, като залага на най-модерните технологии в света. Всяка седмица от мелницата излиза и тръгва на Запад включително и за САЩ по един вагон с червен пипер. Пиперът му носи луд късмет. Тъй като е по-червен от другите, внасяни в САЩ, американците решават да правят от българските чушки екочервила. И настояват пиперът да е без семе. Семето трябва да се почиства ръчно, а това оскъпява много производството. Но американците са щедри, дават много над поисканото. Големият късмет обаче спохожда рода два месеца по-късно, когато египетска фирма си поръчва кафяв пипер, приготвен само от леко препечено семе. За египтяните кафявият пипер е афродизиак, затова предлагат космическа цена. Само за две години мелницата е изплатена и започва да трупа големи печалби. Всичко, което подхваща, е ново, перспективно и печелившо.

По негова инициатива и с негови средства са построени сградата на Промишленото училище (сега Техникум по дървообработване), на Търговско-индустриалната камара, в която днес се помещава Съдебната палата.

Прави приют за сираци „Елисавета Обрейкова“ (днес частна гимназия по икономика и управление). Най-голямото дело на Обрейко Обрейков обаче е Международният мострен панаир в Пловдив, основан под негово ръководство като председател на Пловдивската търговско-индустриална камара.

Д-р Обрейко Обрейков поема инициативата да разгласи идеята навсякъде. Той се заема да убеждава отговорни фактори, от които зависи бъдещето на изложението, и пътува из цялата страна, за да разяснява ползите за България от един истински панаир. Урежда и множество срещи по министерствата, като разговаря с министър-председателя и министъра на търговията и финансите за превръщане на панаира в международен.

Усилията му дават плод и на 4 март 1933 г. е организирана Национална стопанска изложба. Тя е открита с реч на министъра на търговията Димитър Гичев. Изложбата се превръща в национален панаир, който е високо оценен от българските фирми по онова време. В нея взимат участие 423 изложители от частния, обществения и държавния сектор от цялата страна, а това дава възможност на младата българска промишленост да излезе на международния пазар. Посетителите са над 120 000. Това е и първият мострен панаир в Пловдив.

Вторият мострен панаир е през 1934 г. В неговите рамки специално се отбелязва 30 годишнината от създаването на Съюза на българските индустриалци, 40 годишнината от създаването на Българската търговско-индустриална палата, 100 годишнината на първата българска вълнено-тъкачна фабрика на Добри Желязков – Фабрикаджията.

На 16 май 1934 г. Министерският съвет издава постановление Пловдивският панаир да бъде признат за постоянен и единствен в страната. През есента на следващата година излиза законът за тържищата и изложбите у нас, според който в България има само един панаир и неговото седалище е в Града под тепетата. Тези нормативни документи веднъж завинаги слагат край на споровете между Пловдив и другите градове за домакинството на форума. Заедно с тогавашния кмет на Пловдив, Божидар Здравков, д-р Обрейков успява да се пребори панаирът да получи и международно признание.

Двамата участват през декември 1936 г. в заседанията на конгреса на Съюза на международните панаири (UFI) в Париж и поредният мострен панаир в Пловдив става член на съюза на международните мострени панаири и е обявен за международен. Интересна е „битката“ между българските градове в търсене на международно признание за да станат организатори на Международен мострен панаир. Царски указ е узаконил панаира в Пловдив като национална проява, но като международна ще се решава в Париж. Варненци се мъчат да организират международна лятна изложба, а в генералния план на София е отделено специално място за панаир.

Пловдивските представители пристигат в Париж на 9 декември и докато си уреждат хотела, в София излиза поредният брой на „Държавен вестник“, в който на първа страница има наредба закон за тържищата с единствен параграф, който утвърждава Варна като единствен център у нас за международни изложби. Това е заговор срещу Пловдив. Пловдивските представители не знаят нищо за това. Малко преди да отидат в Парижката борса, където се открива конгреса на Съюза на международните панаири, българският посланик им нарежда да се явят при него в легацията и да ги отклони от конгреса. Пловдивчани отказват да се явят при него, но когато отиват в бюрото на конгреса да се регистрират, разбират, че българското правителство не е заявило тяхно участие. Вместо тях бил вписан варненският представител д-р Недков. Назрява скандал. Следват телефонни разговори с министерството в София, уговорки, разправии. Интригата се заплита до последния момент, има опит за измама. Представителят на Пловдив д-р Обрейко Обрейков се обръща към ръководството на конгреса. Никой не знае какво точно е станало, но на 10 декември 1936 г. съюзът на международните панаири признава единодушно Пловдивския мострен панаир за свой член, както и тези в Лайпциг, Лион, Бърно, Познан, Милано, а варненската кандидатура дори не е гледана“.

Макар държавата доста мудно да отпуска средства и това да създава много трудности, в периода 1934-1943 г. успешно се провеждат десет издания на изложението, ръководени лично от д-р Обрейко Обрейков.

В своя дописка във вестник „Последни новини” през 1943 г. той отбелязва: „Международният мострен панаир в Пловдив е едно голямо дело – дело на творческите сили на целокупното наше стопанство. Панаирът принадлежи на народа ни, на България и затова той трябва да бъде подкрепен и насърчен от всички и на първо място от държавата”.

Самият д-р Обрейков помага с всичко, което има – с пари, със собствената си кола, с връзки и авторитет. Той движи цялата подготовка и при провеждането на международните панаири през 40-те и 50-те години не спира да следи работата на изложбения център дори на преклонна възраст. След 9 септември панаирът остава единствената му призната от държавата заслуга, за която тя му отрежда лична пенсия. През всички промени на кабинети е канен за министър на правосъдието, на финансите, на търговията.

Обрейко Обрейков почива през 1969 г. Посмъртно е обявен за Почетен гражданин на Пловдив през 2006 г.

Из „Енциклопедия на Пловдив“, автор Божидар Тотев