11 август 1877 г. е един от най-драматичните и кървави дни в българската история. Тогава се е състояла решителната битка за Шипка, която предопределя изхода от войната и бъдещето на България.

След боевете за Стара Загора Сюлейман паша насочва войската си - 27 000 редовна войска - без башибозука, и 34 оръдия, към Шипченския проход. Придвижването на турските войски остава неизвестно за руското командване, което очаква врага на друго място. Този хитър ход накланя везните в полза на поробителя.

Още призори турците откриват артилерийски огън по цялата позиция. Около 10:00 ч. османците получават подкрепление. Към обяд всички турски атаки са отбити, но положението остава тежко. Патроните и снарядите са на привършване. Към 17:00 ч. настъпва критичният момент. В боя се включват всички, дори и тежко ранените. Страх обхваща турците, когато срещу тях полетяват трупове.

В точния момент редиците на генерал Радецки идват в помощ на защитниците, които със сетни сили задържат върха. Вследствие на всичко това, Шипка е спасена, а армията на Сюлейман паша не успява да се съедини с войските на Мехмед Али паша и да подпомогне Осман паша.

О, Шипка!

Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!