Шести септември с основание е считан за един от най-големите български празници – това е велико дело, което българите подготвяме и организираме сами – без чужда помощ и дори въпреки чуждото желание. Съединението е трън в очите не само на Османската империя, но и на другите велики сили, които държат „статуквото“ да се съхрани. Болезнено реагира и Русия, като император Александър III разгневен, че българите са дръзнали на своя глава да направят крачка към своя идеал – национално обединение, заповядва на своите офицери моментално да прекратят обучението, което провеждат на младите български кадети и да се върнат в Русия. Със сълзи на очи много то руските офицери оставят своите възпитаници, в които с основание виждат велики военачалници, и си тръгват. По този начин съединена България е „обеззъбена“ откъм команден състав, или поне така се е смятало, докато ... младите български капитани смазват вероломния агресор няколко месеца по-късно.

За подготовката на Съединението, реализацията му и неговата защита е изписано много и всяка година за 6 септември се пише. В сянката на историята, обаче, остават някои дребни детайли, които са помогнали великото събитие да бъде довършено успешно. Един от тези детайли е личността на Ахмед ага Тъмрашлията.

Името не говори почти нищо на огромна част от хората в България, а който въобще го е чувал, го свързва или с „Тъмрашката република“ или по инерция го бърка с Ахмед Барутанлията – едно име презирано от християни и мюсюлмани, върху чиято съвест тежат кървавите потоци в Батак.

Ахмед Караходжов, наричан още Тъмрашлията е българин мюсюлманин, неформален лидер на планинското село Тъмраш и околността му. Неговата популярност приживе е заслужена, защото не е делил християни и мюсюлмани – всички са били равни пред волята му.

По време на Априлското въстание брат му с някои тъмрашлии се отзовават на призива на султана и си изцапват ръцете с невинна кръв при смазването на Перущица. Самият Ахмед обаче категорично отказва да вземе участие в потушаване на въстанието. Напротив, в опасната ситуация, той не се поколебава, „рискува“ да бъде „нарочен“ от султана и с личния си авторитет и страха, който е всявал сред местните бандюги, каквито са били повечето башибозуци,  успява да спаси селата Яврово, Лилково и манастирът „Света Петка Муладавска“.

След Освобождението, когато започва да се формира местната самоуправа, хората настояват за ръководител на Рупчос да бъде избран влиятелният родопчанин Григор Попов от Широка лъка, а за негов заместник – Ахмед Караходжов (Тъмрашлията). Новоназначенията управител на Източна Румелия Алеко Богороди, обаче не се съобразява с настроенията на местните и назначава Мехмед бей Кара Кехайолар от Карнобат. Родопчани – и християни, и мюсюлмани не посрещат позитивно това назначение и започват да прехвърчат искри, а самият Мехмед бей се конфронтира с тъмрашлии и това става причина те да се „отделят“ като самостоятелни. Така се ражда мита за Тъмрашката република, който се поддържа повече от 130 години. Реално, обаче самият Ахмед Караходжов никога не е декларирал независимост от Румелия. Неговият конфликт е бил с новоназначеният управител, но за съжаление поради редица причини, сред които и невъзможността на управляващите в Пловдив да вникнат в проблема, той се задълбочава. И вместо да се потърси пряка комуникация с Ахмед Тъмрашлията, който е искал само да бъде признат за управител (да не бъде подчинен на Мехмед бей), се започва директна комуникация с Османската империя – ситуация, която е особено удобна за Цариград. От там започват опити да съблазняват Ахмед, но те не намират добра почва. А преброителите на населението в Източна Румелия са свободно допуснати в тъмрашко и без каквото и да било противопоставяне, хората са били регистрирани като част от населението на областта.

По време на подготовката, дейците на Съединението изпитват притеснения, защото не знаят каква ще бъде реакцията на тъмрашлии, които разполагат със значителен брой въоръжени мъже. В Тъмраш е изпратен Захари Стоянов. Там той се среща с Ахмед Караходжов и е негов личен гост. В хода на разговорите получава уверението на стария родопчанин, че не само няма да пречи на предстоящото Съединение, но и няма да допусне османски войски да минат през Тъмраш, откъдето е бил един от пътищата за Пловдив, в случай че султанът изпрати такива. Този факт често се неглижира от изследователи и „изследователи“ на „републиката“, които предпочитат да я разглеждат в негативна светлина. Дори и те, обаче, макар и с половин уста, споменават срещата между Ахмед и Захари Стоянов, но не се впускат в подробности. Пропускат и факта, че въпреки че Ахмед Тъмрашлията е знаел за готвеното дело, той не е предал своите сънародници на султана, факт, който е в потвърждение на неговата договорка не просто да не пречи, а дори да помогне, ако се наложи.

За щастие, султанът не се осмелява да възстанови статуковото със сила, а коварният удар срещу великото дело на българите идва в гръб – откъм Сърбия.

Самият Ахмед лека-полека е забравен от историята, а след Съединението, Княжеството не проявява мъдрост да протегне ръка към тъмрашлии, а подарява „бунтовните села“ на Османската империя.  Самият Ахмед Караходжов умира в началото на ХIХ век, но е запазен спомен как няколко години преди смъртта си той посещава голям народен събор. Когато хората разбират, че Тъмрашлията е дошъл, те отиват да го посрещнат на крак и му демонстрират своето уважение. Интересно е да се знае, че дори и сега, повече от 120 години след смъртта си, той е уважаван от много хора в планинските села на Рупчос.

След неговата кончина, обаче, настроенията лека-полека започват да се нагнетяват и се стига дотам, че след Балканската война тъмрашлии се изселват, а самото село запустява и днес от него са останали само остатъци от старите дувари.
Макар и живеещи далеч от родните места, тъмрашлии продължават да говорят на своя родопски диалект още десетилетия.

 

В българската история има много велики личности и събития, които незаслужено забравяме, концентрирайки вниманието си върху негативизма, проблемите, антибългарската реторика и предавания, с които различни медии и телевизии ни занимават всеки ден. TrafficNews.bg ще се опита да прекрати незаслуженото забвение, в което се намират много значими личности и събития от българската история. Рубриката се води с любезното съдействие на адв. Станислав Станев от Пловдивска адвокатска колегия.