На днешния ден се навършват 90 години от смъртната присъда, която Мара Бунева изпълнява срещу сръбският прокурор и български джелатин Велимир Прелич.

Мара Бунева е родена в Тетово, град, който се намира в Северна Македония. Завършва гимназия в Скопие и по подобие на много свои сънародници решава да продължи образованието си в Софийския университет. След завръщането си във Вардарска Македония, тя се установява да живее в Скопие в един турбулентен период. В Белград са запретнали ръкави и с кръв и насилие се опитват да създадат Велика Сърбия, като значителна част от техните усилия са насочени към Македония. Упорството на българите тук влудява сърбите, ки ги кара да проливат потоци от кръв, Единственото, което ограничава измеренията на злото е всемогъщата ВМРО, която методично изпраща мъчителите на българите в отвъдното.

В тези условия, през 1922 се създава Македонската младежка тайна революционна организация (ММТРО), чиито създатели, български студенти си поставят за цел да се борят със сръбската и гръцката асимилационна политика. Много от членовете на ММТРО са убити от сръбската власт, а през 1927 започва Скопският студентски процес, който има за цел унищожаване на българската младежка интелигенция – като крачка в опита за съкрушаване на съпротивата на българите.

След края на съдебния фарс, обрекъл множество българи на затвор, ВМРО изпълнява смъртната присъда над великосръбския шовинист Велимир Прелич, ръководил процеса. Възмездието стига Прелич чрез нежната ръка на Мара Бунева. На 13 януари 1928 година тя го разстрелва на Камен мост в центъра на Скопие, след което, знаейки, че я очакват нечовешки мъчения, насочва оръжието към гърдите си. Тежко ранена, тя е запитана от сръбски офицер, защо е убила Велимир Прелич. Отговорът ѝ е прост и чистосърдечен „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам Отечеството си“.

Саможертвата на Мара Бунева привлича внимание на световната общественост върху мъките на българите под сръбска и гръцка власт. Тя става патрон на Пловдивското македонско младежко дружество и ликът ѝ е на печата му. След 1944 година, обаче, името ѝ потъва в забрава, а всеки опит да бъде припомнено в България и в Югославия носи само насилие и репресия.

През последните няколко години българи от Република Македония всяка година отбелязват годишнината, но проправителствени активисти в Скопие чупят плочите, които се поставят в нейна чест, демонстрирайки по този начин, че симпатизират на Белград, а не на причината, накарала Мара Бунева да се включи в борбата срещу насилието.