През 1912 година българският народ, преборил се със страховете и комплексите си, и превърнал с трудолюбието си Родината в икономически тигър, се изправя пред поредната сериозна крачка в своята история. Под чужда власт продължават да се намират стотици хиляди българи и Царство България се нагърбва с тежката задача да се пребори за тяхното освобождение заедно със своите съюзници, които впоследствие се оказват коварни разбойници.

Докато българското оръжие жъне победа след победа, на вестникарския фронт се води жестока война срещу благородната кауза, обединила целия ни народ. Френският писател и академик Пиер Лоти, в чието сърце гори любов към Османската империя, останала му от романтичната връзка с млад турчин, агресивно пише пасквил след пасквил срещу България. В своите абсурдни измислици той представя на френската общественост Османската империя като възвишена и хуманна държава, българският народ е описан като жесток и варварски, а водената война не просто като несправедлива, а като хищническа. Наглостта на обладания от своята страст писател стига до там, че от страниците на „Илюстрасион“ той иска България да бъде зачеркната от списъка на цивилизованите народи.

Устремена в своята свята свята цел, официална София не предприема реални действия да защити репутацията на своя народ. Това обаче правят обикновените българи. Патриархът на българската литература Иван Вазов, зашлевява своя френски колега със стихотворението „на Пиер Лоти“. Подпоручик Артаг Торком от Първи пехотен софийски полк обаче стига по-далеч. Ранен в сраженията, българският офицер от арменски произход е изпратен на лечение. Прочитайки един от многобройните пасквили на Лоти, той не издържа и заминава за Париж, намира екзалтирания драскач и публично го кани на дуел, за да защити честта на своята Родина. Новината се разпространява и скоро не само Париж, а цяла Франция започва да говори за случая. Отзвукът е толкова силен, че българският дипломат във френската столица се принуждава да излезе с изявление, че Артаг Торком защитава честта на България, воден от своите вътрешни убеждения, а не по поръчение на българското правителство.

Пиер Лоти се опитва да избегне зараждащия се скандал и заявява, че се чувства прав и няма да се бие с българския офицер, защото не е нужно. Фокусът на общественото мнение, в което неписаните повели на кодекса на честта заемат важно място, обаче започват да притискат Лоти, който освен всичко останало е офицер. Виждайки, че няма как да избегне позора, без да рискува живота си, клеветникът решава да се спаси с подлост. Въпреки че подпоручик Торком не е излекуван, Лоти заявява, че не е честно да се дуелира лично, защото е доста по-възрастен. Затова той ангажира за свой „заместник“ професионалния фехтовач Жорж Бретмайер - човек, срещу който младият и невъзстановен от своите рани български офицер трудно може да се противопостави.

Още в самото начало на дуела Артаг Торком е ранен в ръката, но не си и помисля да се откаже и тихомълком да се скрие. В продължилия двубой той е ранен и в гърдите и тук вече секундантите се намесват и прекратяват схватката. Подпоручил Торком не успява да победи в дуела, но доблестта и жертвоготовността му са плесник в лицето на Пиер Лоти. А репутацията на България е измита с кръв – кръвта на нейния син, който по този начин изпълнява клетвата, която е дал.

*В българската история има много велики личности и събития, които незаслужено забравяме, концентрирайки вниманието си върху негативизма, проблемите, антибългарската реторика и предавания, с които различни медии и телевизии ни занимават всеки ден. TrafficNews.bg ще се опита да прекрати незаслуженото забвение, в което се намират много значими личности и събития от българската история. Рубриката се води с любезното съдействие на адв. Росен Димитров и адв. Станислав Станев от Пловдивска адвокатска колегия.