На 14 март 1897 г. в България е обнародван Закон за задължително носене на дрехи и обувки местно производство от държавните чиновници.

Законът за задължителното носене на местни дрехи и обуща е приет от Деветото Обикновено Народно Събрание, Първа редовна сесия, ХХХІХ заседание, на 22 февруари 1897 г.

Той е част от поредицата закони имащи за цел да насърчат местната индустрия и постигането на икономически подем на новоосвободена България.

Налагането на този закон е обусловено от икономическото и политическото положение на страната в края на XIX век.

Законът е внесен от Иван Гешов, тогавашен министър на търговията, а по-късно и министър-председател на България (1911-1913). За неспазване на закона са регламентирани наказателните мерки за чиновниците, като глобата е от 10 до 60 лв. А глобите от 100 до 1000 лв. и затвор от 1 до 6 месеца са за всеки фабрикант или търговец, който продава чужди материали за облекло и обувки, вместо родно производство. С този закон се стимулират всички процеси в производството и търговията с български дрехи и обувки, както от икономическа, така и от социална гледна точка.