Темата за бомбардировките над България по време на Втората световна война е любима на много хора поради различни причини (включително политически). Дискусията се концентира основно около интензивните англо-американските бомбардировки през 1943 г.

Всъщност бомбардировките над невоюваща с никой към онзи момент България започват много по-рано.

Първото въздушно нападение е на 06 април 1941 г. Група от четири самолета атакува Кюстендил, като пуска своя смъртоносен товар от височина около 1 500 метра. Поразени са различни точки в града, като най-сериозно е ударен районът около жп гарата. България към този момент не се намира в състояние на война с никого и не очаква да бъде нападната. До този момент Кралство Югославия, макар и да има традиционна антибългарска политика, не е давало никаква индикация, че възнамерява да използва въоръжени сили срещу Царство България. Това е причината, поради която няма реакция от страна на българските авиация и противовъздушна отбрана.

Причината за това нападение би могла да бъде факта, че през България минават немски войски, като част от операция „Марита“ (за която Хитлер е заявил, че във всички случаи ще мине през България и не се притеснява да го направи като враг). Във всеки случай въоръженото нападение над чужда държава е акт на агресия.

В резултат от тази агресия загиват 60 българи, а още толкова са ранени. Загинали има и сред германците, които са се намирали в града по това време.

Малко по-късно югославски самолети навлизат още по-дълбоко на българска територия, като достигат София и осъществяват бомбардировки, от които също има жертви. Българската авиация обаче вече знае за нападението над Кюстендил. Изтребителите успяват да прогонят нашествениците 

След бомбардировката в Кюстендил, жертвите са погребани в градското гробище, а в тяхна памет има издигната и могила.

Бомбардировките от 06 април са първите, на които е подложена България, която не е воюваща държава. Всъщност, тя е принудена да приеме съглашение с Третия райх, защото в противен случай огромната немска армия е щяла да ни прегази по пътя си към Гърция. Независимо от това ловките маневри на цар и правителство успяват дълго време да удържат на натиска и много време ние не сме в състояние на война с никого. Независимо от това, освен бомбардировките от 06 април, България е атакувана по въздух още няколко пъти, включително и от СССР, с когото не сме във война до 05 септември 1944 г, когато ни нападат.

Реално воюваща държава ставаме в края на 1941 г., когато под натиск на Хитлер обявяваме „символична“ война на Великобритания и САЩ. А те самите отвръщат на нотата за обявяване на война доста по-късно. Специално САЩ го правят половин година по-късно – на 02 юни 1942 година. Причината за това „забавяне“ е в това, че „зад океана“ ясно съзнават, че България, Румъния и Унгария (на които заедно обявяват война) не са в състояние да водят политика на конфронтация с Хитлер. А причината все пак да се обяви война е настойчивостта на Сталин.

Горното не променя факта, че по време на бомбардировките на нашите противници, с които воюваме, те извършват военни престъпления, като атакуват невоенни цели. Но това пък от своя страна не може да служи за оправдание на Югославия и СССР, които ни нападат, въпреки че не сме във война с тях.