Това е рубриката, в която ще ви припомни, какви важни събития са се случили на днешния ден - събития, дали отражение по света и в България, както и любопитни факти и истории.

На 15 януари 1759 година е открит Британският музей. Днес той пази около 6 милиона артефакта, датирани от древността до наши дни. Прочут е с египетските мумии, розетския камък, мраморите на Елгин и други съкровища. Поради липса на място складовете му също са препълнени с произведения на изкуството.

Британският музей е сред най-големите и най-богати музеи в света. През 2013 г. е петият най-посещаван музей в света с близо 6,7 млн. посетители. Той възниква, след като доктор Ханс Слоън преотстъпва на страната си огромната си колекция. Той е бил лекар и учен и е събирал литература и изкуство. По това време музеят се помещава в къща на име Монтагю Хаус в лондонския квартал Блумсбъри. Поради непрекъснато нарастващия обем на колекцията, а също и поради големия брой посетители, през 1824 г. е решено музеят да се премести в нова, по-голяма, специално построена за него сграда – това е днешната сграда. С годините някои сбирки са изнасяни в други сгради – отново поради липса на място.

Сградата на музея е завършена през 1848 г. Неин архитект е Роберт Смерк.Вътрешният двор има площ 7100 m² и е най-големият покрит площад в Европа.

През 1943 година в експлоатация влиза Пентагона. Това е най-голямата административна сграда в света. Седалище е на Министерството на отбраната в САЩ и има формата на правилен петоъгълник.

 

Строителството на Пентагона започва на 11 септември 1941 г. и за 6 месеца са извършени грубите строителни работи.  Общата стойност на сградата към предаването ѝ е 83 млн. долара. 

Сградата става цел на една от терористичните атаки на 11 септември 2001 година. Според официалната версия, полет с 59 пътници, между които петима терористи, и 6 души екипаж е насочен към западната част на сградата. Загиват и 125 души, намиращи се в Пентагона. Интересно е обаче отсъствието на каквито и да е било отломки от разбития самолет. Липсват части дори от двигателите, а разрушенията са сходни с поражения, причинени от ракета. Разрушената част е възстановена за около година. 

На 15 януари 1951 година Илзе Кох е осъдена на доживотен затвор. Тя често бива наричана Вещицата от Бухенвалд, Кучката от Бухенвалд или Вдовицата на касапин. Илзе си "спечелва" тези прозвища с изключително садистичните си наклонности.  

Илзе се премества в Бухенвалд през 1941 година. Съпругът и Карл Ото Кох става комендант на лагера, но е отстранен година по-късно. През 1943 година двамата са арестувани по заповед на командира на SS. Обвинени са в масови убийства и изтезания на затворници. През 1944 г. Илзе Кох е освободена поради липса на доказателсвта, а съпругът ѝ е признат за виновен и осъден на смърт от германски съд. Екзекутиран е през април 1945 г.

След освобождаването ѝ отива да живее при родителите. Два месеца по-късно е арестувана от американски военни, а през 1947 получава доживотна присъда. Πo вpeмe нa cъдeбния пpoцec oцeлeлитe cвидeтeли нa пpecтъплeниятa нa Kox paзĸaзaли yжacявaщи пoдpoбнocти зa звepcтвaтa й. Πo дyмитe им тя изглeждaлa ocoбeнo paзвълнyвaнa, ĸoгaтo избиpaлa дeцa зa yбийcтвoтo им в гaзoвa ĸaмepa. Дpyгoтo й xoби ce пpeвpъщa в ocнoвeн cпop пo вpeмe нa Hюpнбepгcĸия пpoцec. Cтaвa въпpoc зa ĸoлeĸциятa oт aбaжypи, пoдвъpзии зa ĸниги и pъĸaвици, ĸoитo, ĸaĸтo ce твъpдeшe, били нaпpaвeни oт чoвeшĸa ĸoжa. Предполага се, че ги е пазела в дома си.

Няколко години по-късно генерал военният комендант Люсиус Клей разпорежда да бъде освободена, тъй като обвинението срещу нея не било доказано.

Това обаче предизвиква масово недоволство, довело до втория и арест и присъдата от 1951 г. На 1 септември 1967 година Илзе слага край на живота си, като се обесва в килията си. 

На този ден през 1929 година е роден Мартин Лутър Кинг. Син на баптийски свещеник, той става един от водачите на Афроамериканското движение за граждански права. 

Мартин Лутър Кинг участва в основаването на организацията Конференция на южните християнски водачи, на която става пръв председател. През 1963 година с неговите усилия е организиран известният Поход до Вашингтон по време на който произнася емблематичната си реч „Имам една мечта“. В нея той прокламира разширяването на обхвата на традиционните американски ценности, включвайки в него представата за общество, игнориращо цвета на кожата. С тази реч Кинг утвърждава своята репутация на един от най-значимите оратори в американската история.

През 1964 година Мартин Лутър Кинг става най-младият лауреат на Нобелова награда за мир за неговите усилия за премахване на сегрегацията и расовата дискриминация чрез гражданско неподчинение и други ненасилствени средства. В последните години от живота си той насочва усилията си към борбата с бедността и прекратяването на Виетнамската война. Кинг е убит на 4 април 1968 година. През 1986 година годишнината от рождението му е обявена за официален празник, отбелязван на третия понеделник на месец януари.