На този ден: Въвеждат тютюнев монопол в България с клон в Пловдив

През 1905 г. в България е регистриран първият тютюнев картел, а през 1947 въвеждат тютюнев монопол.

На 25 февруари в България е регистриран първият картел — Тютюнофабрикантско дружество „Свети Никола“. Не него влизат 40 от общо 58 тютюневи фабрики, били активни тогава.

На същата дата, но през 1947 г. в Народна република България е въведен държавен монопол върху производството и търговията с тютюневи изделия.

Посредством Закона за държавния монопол на тютюна, обнародван в "Държавен вестник", бр. 96 от 28 април 1947 г. държавата изкупува всички частни и кооперативни предприятия за преработка на тютюн срещу обезщетение с 3% лихвоносни облигации.

По силата на гласувания от Великото народно събрание закон складовете, съоръженията, машините и инвентарът на 81 чуждестранни и български тютюнотърговски фирми в Пловдив стават държавна собственост. На тази база се създава предприятието "Държавен тютюнев монопол", клон Пловдив, което започва да работи от 1 юни 1947 година.

Създава се Държавен монопол на тютюна като единно предприятие, на което се възлага изключителното право на събиране, обработване и търговия със суров тютюн, както и за производство на тютюневи изделия.

Законът за държавния монопол на тютюна е отменен със Закон за тютюна и тютюневите изделия, приет от 36-о Народно събрание на 17 ноември 1993 г.

През 1992 г. Общински съвет в София взима решение за разрушаване на Мавзолея на Георги Димитров.

Мавзолеят на Георги Димитров в центъра на София е построен през 1949 г., за да съхранява балсамираното тяло на комунистическия ръководител Георги Димитров. Изграждането на мавзолея започва веднага след смъртта на Георги Димитров. Построен е за рекордния срок от 6 дни, през което време тялото на Георги Димитров е превозено от СССР до София.

Мавзолеят става център на тоталитарния култ към Георги Димитров като „вожд и учител на българския народ“ и част от държавния церемониал в Народна република България през периода 1949 – 1989 г. Тук, по протокол, чуждестранните делегации полагат венци при посещение в страната, а партийно-държавното ръководство от трибуната му приема манифестациите и парадите на официалните празници.

Тялото на първия български комунистически лидер остава в мавзолея до август 1990 г., когато то е кремирано и погребано в Централните софийски гробища. Мавзолеят е взривен края на август 1999 г. по заповед на строителния министър от правителството на СДС Евгений Бакърджиев. Първата детонация в присъствието на министър-председателя Иван Костов и кмета на София Стефан Софиянски не успява да събори сградата и са необходими няколко експлозии от 21 до 27 август, когато най-сетне тя рухва.

През 1942 г. се ражда Боян Радев, български борец, колекционер и меценат на изкуството

Боян Радев е български състезател по класическа борба в категория до 97 кг. Той е първият българин, който става двукратен олимпийски шампион в историята на нашия спорт.

Роден е в село Мошино, което днес е квартал на град Перник. Освен два златни олимпийски медала, той има в кариерата си още световна титла и сребърен медал от европейско първенство. Три пъти е избиран за спортист №1 на България.

Обявен е за заслужил майстор на спорта. През 2009 г. получава най-високото отличие на Международната федерация по борба (ФИЛА) – „Златна огърлица“. Боян Радев е приет и в Залата на славата на Международната федерация по борба (ФИЛА) в Оклахома(САЩ). След приключване на спортната си кариера работи в системата на МВР.

На 24 април 2014 Боян Радев е избран за спортист на века в Спортен клуб Левски. Тържеството по награждаване е проведено в музея на спорта на стадион „Васил Левски“ и е част от програмата „100 години Левски“ по случай вековния юбилей на „синия“ клуб.

Освен като борец, Боян Радев е известен и като виден колекционер и дарител. Обявен е за дарител № 1 на Националния исторически музей. В музея, има наречена на неговото име зала „Дарение Боян Радев”, в чиято експозиция са изложени ценни паметници колекцията му, над 170 експоната – икони, църковна утвар, дърворезби, каменни пластики, между които три мраморни римски портрета от ІІ-ІІІ век сл. Хр., изпълнени от неизвестен даровит скулптор.

Сред оброчните релефи преобладават посветителните паметници на Артемида,представени в архаичната иконография като покровителка на природата и живота, което може да се свърже със старата тракийска почит към Великата богиня майка в хипостазата й на Потния терон.

Ето какви по-значими събития са се случили през годините на днешния 25 февруари:

• 138 г. – Императорът на Римската империя Адриан осиновява Антонин Пий, обявявайки го за престолонаследник.
• 1204 г. – Папа Инокентий III изпраща в България кардинал Лъв, който да коронова за крал цар Калоян и да издигне като единствен православен Примас архиепископ Василий.
• 1836 г. – Самюъл Колт получава патент за „въртящо се оръжие“, наречено по-късно револвер.
• 1848 г. – Във Франция е провъзгласена Втората република.
• 1856 г. – В Париж е открит Международен конгрес за изготвяне на мирен договор между държавите, участвали в Кримската война.
• 1901 г. – Американският магнат Джон Пиерпон Морган създава империята „Юнайтед стейтс стийл корпорейшън“.
• 1905 г. – В България е регистриран първият картел – Тютюнофабрикантско дружество „Свети Никола“, в който влизат 40 от общо 58 тютюневи фабрики.
• 1921 г. – Съветската Червена армия окупира Тбилиси, столицата на Грузия.
• 1928 г. – В САЩ е издаден първият лиценз за телевизионно излъчване.
• 1932 г. – Адолф Хитлер, който е гражданин на Австрия, получава германско гражданство.
• 1945 г. – Втората световна война: Турция обявява война на Нацистка Германия.
• 1947 г. – В Народна република България е въведен държавен монопол върху производството и търговията с тютюневи изделия.
• 1948 г. – Комунистическата партия завзема властта в Чехословакия.
• 1949 г. – В София започва съдебен процес срещу 15 евангелистки пастори, който завършва с осъждането им за шпионска дейност.
• 1956 г. – В своя реч на XX конгрес на КПСС съветският ръководител Никита Хрушчов осъжда култа към личността на неговия предшественик Йосиф Сталин.
• 1986 г. – Във Филипините, след 20-годишно управление, президентът Фердинад Маркос е победен на избори от Корасон Акино – първата филипинка президент.
• 1991 г. – Война в Персийския залив: Иракска балистична ракета „Ал-Хусейн“ удря американска военна база в Дархан, Саудитска Арабия, при което загиват 28 американски войници.
• 1992 г. – Общинският съвет на София взема решение за разрушаване на Мавзолея на Георги Димитров.
• 1992 г. – Създадена е Федерална космическа агенция в Русия.
• 2007 г. – Иран извършва първото си успешно изстрелване на космическа ракета.

На днешния ден са родени:

• 1305 г. – Ибн Батута, марокански учен и пътешественик
• 1611 г. – Евлия Челеби, османски пътешественик
• 1707 г. – Карло Голдони, италиански драматург
• 1835 г. – Масайоши Мацуката, министър-председател на Япония
• 1841 г. – Пиер-Огюст Реноар, френски художник, скулптор и график
• 1842 г. – Карл Май, германски писател
• 1907 г. – Али Сабахатин, турски писател
• 1917 г. – Антъни Бърджес, британски писател
• 1943 г. – Джордж Харисън, британски рок музикант (Бийтълс)
• 1946 г. – Виктор Чучков, български композитор
• 1951 г. – Йонко Попов, български композитор
• 1962 г. – Джон Ланчестър, английски писател и журналист
• 1964 г. – Ли Евънс, британски комик
• 1971 г. – Шон Астин, американски актьор

Починали на днешния ден:

• 1536 г. – Якоб Хутер, тиролски проповедник
• 1547 г. – Витория Колона, италианска поетеса
• 1852 г. – Томас Мур, ирландски поет
• 1872 г. – Паисий Пловдивски, Пловдивски Митрополит
• 1899 г. – Паул Ройтер, британски журналист от германски произход
• 1983 г. – Тенеси Уилямс, американски драматург
• 2003 г. – Преслав Кършовски, български художник
• 2014 г. – Пако де Лусия, испански китарист и композитор
• 2017 г. – Бил Пакстън, американски актьор
• 2017 г. – Борислав Грънчаров, български поп певец
• 2019 г. – Красимир Узунов, български журналист