На 7 март 1876 година Александър Бел получава патент за изобретение, което той нарича телефон. По-малко от месец преди това той е електроинженерът Илайша Грей едновременно подават молби за патент, с което започва спорът кой първи е изобретил устройството.

Изобретяването на телефона става възможно благодарение на усъвършенстването на електрическия телеграф. Често се спори кой е създателят на устройството, тъй като редица учени и изобретатели участват в този процес. Ранната история на телефона все още не е изяснена и е обсипана с противоречия, твърдения и контратвърдения.

Патенти в крайна сметка са дадени на Александър Греъм Бел и Томас Едисън. През 1861 г. немският физик и изобретател Йохан Филип Райс демонстрирал устройство, с което можело да се предават музикални тонове и човешка реч с проводници. Апаратът имал оригинална конструкция на микрофон, захранващ източник и устройство за възпроизвеждане на звука - високоговорител. Рaйс нарекъл конструираното устройство телефон.

Телефонът, получил популярност като конструкция и масово приложение, е изобретен през 1876 г. от шотландския учен и изобретател Александър Греъм Бел, професор в Бостънския университет. Първите думи, предадени по телефона от Александър Бел, са до съседната стая, където се намирал помощникът му, Томас Уотсън. 

Първата телефонна връзка в България е осъществена в сегашния град Пордим. Това става през 1877 г. по време на Руско-турската война при обсадата на Плевен. Свързали са се крал Карол I от щаба на румънската армия и княз Николай Николаевич от щаба на руската армия. Днес и двете сгради са музеи.

През 1983 година група младежи правят опит за отвлечане на самолета София-Варна. По-късно терористичния акт остава в историята като "Виенския полет". Причината е, че те настояват самолета АН-24 да промени курса си, поемайки към Австрия. "Похитителите" са Лъчезар Иванов, Красен Гечев, Валентин Иванов и Ивайло Владимиров. Всички те са имат проблеми със закона. 

Намерението им било да потърсят убежище в Австрия. Четиримата се подготвят, като се снабдяват с германски марки и купуват четири ножчета.

15 минути, след като излита самолетът, стюардесата раздава бонбони и кафе. Тогава единият от похитителите се преструва, че му е прилошало. Когато тя се навежда да му помогне, скача и ѝ опира нож в гърлото. 

Четиримата заявяват намеренията си, но допускат грешка - никой не отива в пилотската кабина, за да проверят по какво направление лети самолета. 

Екипажът и милицията във Варна вземат решение да приземят аероплана в морския град, като за целта първо кръжат над морето около час, за да изразходят горивото, което е в резервоарите. Електричеството във Варна е спряно на няколко пъти, за да не стане ясно на похитителите, че самолетът се приземява близо до море.

На летището в морската столица пък двама служители са преоблечени уж като австрийски летищни работници. И двамата говорят перфектно немски и милицията се надява това да заблуди четиримата похитители. Заедно с тях се подготвят и барети, дошли от София. 

Самолетът каца във Варна около 19.55 ч. Валентин завежда стюардесата в тоалетната и се заключва там с нея, докато траят преговорите. Целта на милицията е да заблуди похитителите, че са пристигнали в Австрия, докато баретите установят позициите им.

Младежите успяват да повярват, че Черно море всъщност е Дунав. Съмненията се прокрадват, когато виждат униформата на един от летищните работници. След като разбира, че си е в България, лидерът на групата Валентин, посяга към ножа, за да убие пленничката си.

Той се оказва единствената жертва - баретите откриват огън навреме, за да го спрат. Тримата му другари получават присъди, като най-високата от тях е 10-годишна. 

Това съвсем не е единственият подобен акт у нас. Между 1948 и 1983 г. на българска територия са извършени общо 10 отвличания на самолети.

Днес България остава единствената държава, спряла тока на цял град, за да спаси човешки живот. А варненци разбират за случилото се години по-късно. 

Рожден ден днес имат родната тенисистка Любомира Бачева, чалга певецът Азис и колежката му Деси Слава, археоложката Надежда Карастоянова и писателката Елена Емануилова.