1884 г. на остров Бедло в пристанището на Ню Йорк е направена първата копка на Статуята на свободата. Медната статуя е подарък от Франция за Америка в знак на приятелството между двете нации и бележи стогодишнината от независимостта на Съединените американски щати.

Възникването на идеята за изграждането на Статуята на Свободата може да се проследи до едно изявление на френския юрист и политик Едуар Рьоне дьо Лабуле от средата на 1865 г. По време на разговор след вечеря в дома му край Версай Лабуле, отявлен поддръжник на Севера в Американската гражданска война заявява: „Ако в Съединените щати трябва да бъде издигнат един паметник, в чест на тяхната независимост, бих сметнал за най-естествено той да бъде построен с обединени усилия - общо дело на нашите две нации”.

Лабуле не прави този коментар като конкретно предложение, но той вдъхновява един млад скулптор, Фредерик Огюст Бартолди, който присъства на вечерята. Поради репресивния характер на режима на Наполеон III, Бартолди не предприема незабавни действия във връзка с идеята, освен че я обсъжда с Лабуле. Той влиза в контакт с хедива на Египет Исмаил паша, предлагайки му план за изграждане в северния край на Суецкия канал на огромен морски фар с формата на древноегипетска селянка в роба, държаща издигнат факел.

Тя е проектирана от Фредерик Огюст Бартолди и открита на 28 октомври 1886 г. статуята представлява римската богиня на свободата Либертас, облечена в тога, държаща факел в издигнатата си дясна ръка и правна книга в другата, на която е изписана датата на подписването на Американската декларация за независимост. Античен прототип на проекта е Родоският колос, бронзова статуя на древногръцкия бог Хелиос с височина над 30 м, разположена на входа на пристанището на Родос.

Американският проект е забавен от Френско-пруската война, в която Бартолди взима участие. След войната и установяването на либералната Трета република Бартолди и Лабуле решават, че условията са подходящи за реализирането на проекта им и е време да го обсъдят с влиятелни американци.

През юни 1871 г. Бартолди заминава за САЩ с препоръчителни писма от Лабуле. Още при пристигането си в Нюйоркския залив Бертолди набелязва острова на Бедло като подходящо място за паметника, тъй като всички кораби, пристигащи в Ню Йорк трябва да преминат край него. Той с радост научава, че островът е собственост на правителството на Съединените щати, след като щатът Ню Йорк му го предава през 1800 г. за нуждите на отбраната на пристанището. Както отбелязва Бартолди в писмо до Лабуле, по този начин островът е „земя, обща за всички щати”.

Наред със срещите с мнозина влиятелни нюйоркчани, Бартолди посещава и президента Юлисис Грант, който го уверява, че няма да бъде трудно островът да бъде използван за поставянето на статуята.

Статуята е създадена във Франция и е изпратена на части с кораб до Ню Йорк. Те пристигат на 17 юни 1885 г., но сглобяването се проточва и не е готово за 100-годишнината от обявяването на независимостта от 1776 г. Причините са от парично естество, организирани са спомоществователни кампании. На 28 октомври 1886 г. президентът на САЩ Гроувър Кливланд официално открива Статуята на Свободата.
Монументът е висок 46,5 м и е поставен върху платформа (55,5 м) на Острова на Свободата в устието на река Хъдсън.

Любопитен факт е, че статуята е обявена за национален паметник през 1924 г., а влиза в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 1984 г.

1914 г. са въведени първите светофари. Първият в света електрически светофар е поставен на ъгъла на „Евклид Авеню” и „Източна 105-та улица” в Кливланд, щата Охайо.

Светофарът бил по дизайн на Джеймс Ходж, който получил и патент за идеята си за „Общинска система за контрол на трафика” под номер 1251666. измисленият от него светофар се състоял от четири чифта червени и зелени светлини, които служели като показатели „спри-продължи”.

1962 г. е намерена мъртва в леглото си великата актриса Мерилин Монро. Открива я икономката й Юрис Мюней, която по някаква причина не спяла и забелязала светлина в процепа под вратата на актрисата. Тя извикала лекаря Гринсън, който пък повикал другия лекар Енгелберг и чак след час и половина, те се обадили на полицията.

При аутопсията било установено, че Монро се отровила с нембутал. Въпреки тези данни обаче за смъртта на секс иконата съществуват множество версии. Една от разпространените теории е, че Монро е убита по заповед на Робърт Кенеди, заради това, че водила дневник, в който записвала всичко чуто от братя Кенеди.

2010 г. 33 чилийски миньори са затрупани на 700 м под земята. При миньорската авария в Копиапо мината „Сан Хосе” за добиване на злато и мед в Чили се срутва. Миньорите остават живи и прекарват 69 дни под земята, което представлява рекорд. Мината се намира на 45 км северно от Копиапо. Миньорите са блокирани на около 700 м под повърхността на земята и на 5 км след входа на мината.

Спасителната операция започва на следващия ден, но миньорите са открити 17 дни по-късно - на 22 август. Изваждането на първия миньор започва на 12 октомври 2010 г. в 23.55 ч. местно време, като спасителната капсула достига повърхността след 16 минути - на 13 октомври в 00.11 ч. На същата дата в 21.55 ч. местно време е изваден и последният миньор, като с това спасителната мисия приключва успешно.

В България:

1958 г. Плиска, Преслав и Мадара са обявени за историко-архитектурни резервати с национално значение.

Първата българска столица Плиска със своите Вътрешен и Външен град днес се простира върху площ от 23 кв.км в рамките на Националния историко-архитектурен резерват „Плиска”. Откритите над 30 сгради, музейните сбирки и ежегодният летен археологически семинар дават представа за бита, материалната и духовна култура на първите столичани.

Велики Преслав - столица на страната от времето на Първото българско царство, е със статут на град от 1883 г. До Освобождението през 1878 г., градът е наричан и с турското название Ески Стамболук.

Още по времето на цар Иван Шишман, на мястото на днешното село е съществувала крепостта Мадара (Мадра, Матерн). Селото е отбелязано в картите на турските военни и в описанията на възрожденски пътешественици като сателитно турско селище, населено най-вече от жени с „леко поведение”. Известно е, че в края на 19 в. по потока, който изтича от Голямата пещера, са били разположени няколко воденички, свързани с легенди за скрито имане и кървави истории.

1998 г. умира Тодор Живков - председател на Държавния съвет на НРБ (1971-1989), първи секретар (от 1954 г.) и ген.секретар (1981-1989) на ЦК на БКП. С решение на ЦК на БКП е изваден от състава на ЦК на БКП (8 декември 1989 г.); изключен от БКП (13 декември 1989 г.).

На 4 септември 1992 г. Върховният съд на България му налага 7 години затвор за незаконно раздаване на пари за представителни нужди на държавния апарат, за жилища, коли и др. Осъден да върне на държавата 21 010 380 лв. На 9 февруари 1996 г. Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд признават на Живков статут на бивш държавен глава и прекратяват делото срещу него.