На 27 февруари 1870 година със султански ферман е учредена Българската екзархия. Спорът за установяването на българската църква продължава четиридесет години. Най-напред е поставено искането на българския народ сам да избира свещениците си, които да са от българска националност. Първите градове, които изразяват това желание, са Скопие и Самоков през 1833 година. На тези желания остро се противопоставя Вселенската патриаршия. Изискването за български свещеници и владици се допълва с отслужване на собствена литургия на български език и изграждане на училища. Гръцките свещеници и владици в българските епархии често са прогонвани със сила.

Свиканият на 12 февруари 1872 г. Временен съвет на Екзархията избира за пръв български екзарх ловчанския митрополит Иларион. Този избор обаче не е одобрен от Високата порта и на 16 февруари същата година Иларион Ловчански подава оставка и на негово място е избран видинският митрополит Антим I.

През 1932 година английският физик сър Джеймс Чадуик открива неутрона. Чадуик е роден във Великобритания и завършва образованието си в Манчестърския и Кеймбриджкия университети. Дългоодишен преподавател е, а научните му изследвания са в обрастта на атомното ядро.

Едно от най-големите му постижения е именно откриването на неутрона - елементарна частица с нулев електрически заряд. През 1935 година получава Нобелова награда за физика.

На тази дата през 1933 година в Германия е подпалена сградата на Райхстага. Месец по-рано Адолф Хитлер става канцлер, без обаче да разполага с мнозинство в парламента. Палежът е извършен около 21:25 ч. и изиграва голяма роля за укрепването на властта на нацистите в Германия.

Пожарът е потушен два часа по-късно, но въпреки усилията на огреборците, щетите са огромни. Пленарната зала е напълно унищожена. В близост до нея е открит и заловен 24-годишният нидерландски комунист Маринус Ван дер Любе.

Любе признава, че е подпалил сградата. Твърди, че е действал сам и е искал да постави началото на всеобщо въстание. Той разказва, че е влязъл през счупен прозорец и, използвайки подпалки и ризата си, е запалил огън. При залавянето си Любе е полугол.

Хитлер и Гьоринг заявяват, че това е заговор на комунистите. Събитието е използвано от режима на Хитлер, за да въведе диктаторски мерки в Германия: обявява извънредно положение и приканва президента Паул Хинденбург да подпише декрет, с който да отмени редица граждански права. Забранена е Комунистическата партия на Германия, започва усилено гонение на леви политици. За няколко дни са арестувани около 4000 комунисти.

По-късно същата година се провежда Лайпцигският процес. Подпалвачът Маринус Ван дер Любе получава смъртна присъда и е екзекутиран. Обвинени за съучастничество са германецът Ернст Торглер и трима българи от Коминтерна - Георги Димитров, Васил Танев и Благой Попов.

Димитров произнася пред съда пламенна реч, с която успява да преобърне хода на делото. По време на пледоарията си той е изгонван 5 пъти от залата, а думата му е отнеемана цели 36 пъти. Междувременно, в Лондон върви паралелен контрапротест.

В крайна сметка, на същата дата година след палежа, Димитров, Попов и Танев са освободени от затвора в Моабит и екстрадирани.