През 1982 г. ЦСКА детронира Ливърпул в турнира за Купата на европейските шампиони

Армейците побеждават тогавашния носител на трофея след победа с 2-0 на стадион Васил Левски” в София. В първата среща, която се играе на 3 март в Лондон, англичаните побеждават с 1:0 след гол на Рони Уилън. Така „Ливърпул” пристигна в София с крехък аванс, но с високо самочувствие. 
 
Капитанът Георги Димитров-Джеки извежда армейската единайсеторка на стадион „Васил Левски” пред повече от 70 000 ентусиазирани зрители. ЦСКА не бърза да се впуска в безогледни атаки, Паро Никодимов е дал инструкции на футболистите си да чакат търпеливо своя миг. Този миг идва в средата на второто полувреме, когато далечно центриране на левия бек Мето Томанов е засечено от Стойчо Младенов, който с глава технично прехвърля излезлия напред вратар на мърсисайдци Брус Гробелар. 

Предстои лютата битка между двата футболни колоса да се реши в продълженията. Решаващият миг идва в 101-та минута, когато след сблъсък на Спас Джевизов с централните защитници на „Ливърпул”, топката отскача към Стойчо Младенов и той от легнало положение я изпраща в мрежата. 

1/4-финал за КЕШ-реванш (0:1 в първия мач)
ЦСКА – Ливърпул 2:0 след продължения (1:0 в редовното време)
1:0 Стойчо Младенов (77), 2:0 Стойчо Младенов (101)

ЦСКА: Велинов, Кр. Безински, Д. Димитров, М. Томанов (106 – Р. Керимов), Г. Димитров, Г. Илиев, Цв. Йончев, Ст. Младенов, Сп. Джевизов, Пл. Марков, Р. Здравков (68 – Велков)
Треньор: Аспарух Никодимов

ЛИВЪРПУЛ: Гробелар, Нийл, Лоуренсън, Кенеди, Уилън, Томпсън, Далглиш, Лий, Ръш (82 – Джонсън), Макдермът (91 - Джонстън), Сунес

Национален стадион “Васил Левски” – 70 000 зрители
Съдия: Вьорер (Австрия)

 

През 1845 г. aнглийският изобретател Стивън Пери патентова гумения ластик 

Пери бил бизнесмен, който смятал, че бъдещето е в гумата - този уникален естествен материал - мек и еластичен. Той забелязал, че най-удобния начин да стегнеш нещо е с парче гумена каучукова лента. Той решил не просто да изрязва такава лента от отпадъци, а да я излее. В специална тръбичка се наливал разтопения каучук, после стягал и ето... ластик 
 
Любопитен факт е, че появата на ластика предизвиква ренесанс и в жартиерите. През 1862 г. на пазара в Париж излиза първият модел на колан с жартиери - ластичен пояс с вързалки. 

 

През 1899 г. астрономът Уилям Хенри Пикеринг открива Феба - естествен спътник на Сатурн 

Уилям Хенри Пикеринг предвожда експедиции на слънчеви затъмнения и изучава кратерите на Луната и предполага, че промените на кратера Ератостен се дължат на „лунни насекоми”. 
Откритието направил от фотопластинки, направени година по-рано, в Арекипа, Перу, от Делизъл Стюарт. Феба е първият спътник открит с помощта на фотографския метод. 
 
Спътникът носи името на титанидата от древногръцката митология Феба. Като алтернативно име се употребява Сатурн 9. Любопитен факт е, че Международният астрономически съюз постановява геологическите образувания на повърхността на спътника да бъдат именувани на герои от древногръцкия мит за Язон и аргонавтите. 
 
В продължение на повече от 100 години Феба е считан за най-външния спътник на Сатурн, докато през 2000 г. не бяха открити няколко значителни по-малки обекта на далечна орбита. Феба е почти четири пъти по-отдалечен от Сатурн спрямо най-близкия си вътрешния си съсед със значителна маса Япет и е значително по-голям от всички останали спътници на подобна орбита. 
 
Феба е едно от най-тъмните тела в Слънчевата система. Повърхността му е покрита с многобройни кратери достигащи до 80 км диаметър, най-дълбокия от които достига 16 км дълбочина. 
 
Поради тъмната си повърхност за Феба се е считало, че е прихванат от Сатурн C-клас астероид богат на въглеводороди. Снимките направени от Касини-Хюйгенс обаче показват значителна вариране на яркостта на повърхността на спътника, която се обяснява с наличието на лед на 300 до 500 м под повърхността. 
 
Любопитен факт е, че впоследствие Пикеринг смята, че е открил 10-та луна през 1905 г. от пластинки, направени през 1904 г., която нарича „Темис”. За това откритие той дори получава наградата „Лаланд” на Френската академия на науките през 1906 г. но всъщност „Темис” не съществува.