На 29 декември честваме Св. четиринадесет хиляди младенци-мъченици, избити от Ирод във Витлеем. Тия невинни юдейски младенци пострадали заради безначалния Младенец Христос – Сина Божи по повеля на юдейския цар Ирод. Той се почувствал подигран от мъдреците, които се поклонили на Младенеца Христа, но не се върнали при него. Ирод се ядосал твърде много и, страхувайки се да не би новороденият Цар Юдейски да му отнеме царството, заповядал да избият всички младенци във Витлеем и всичките му предели от две години надолу. 

Така жестокият Ирод принесъл в жертва на своето необуздано властолюбие хиляди младенци. Божия съд – по думите на църковните писатели – постигнал Ирода чрез страшни болести, които прекратили живота му за незаконното избиване на невинните.

Католиците честват паметта на Св. Томас. Архиепископът на Кентърбъри Томас Бекет е убит през 1170 година в катедралата си, по заповед на Хенри II.

Бекет влиза в конфликт с крал Хенри II относно правата и привилегиите на църквата. Хенри желае да е абсолютен управител на владенията си, както на държавата, така и на църквата и може да намери прецеденти в кралските традиции, когато планира да се отърве от специалните привилегии на английското духовенство, на които гледа като на вериги на властта му. Бекет прилага традиционния кралски поземлен данък, който се събира от всички земевладелци, включително от църкви и епископии. Това създава както трудности, така и неприязън срещу Бекет в средите на английските духовници.

Крал Хенри дори изпраща сина си Хенри да живее в домакинството на Бекет, което тогава е обичай. Младият Хенри казал, че Бекет му показал повече бащина любов за ден, отколкото баща му за цял живот.

На 3 юни 1162 г. Томас Бекет е ръкоположен като архиепископ на Кентърбъри. Хенри възнамерявал да увеличи влиянието си като направлява действията на Бекет, неговия лоялен служител, и да намали независимостта и богатството на английската църква. Известната трансформация на Бекет в аскет се случва по това време. Между краля и архиепископа настъпва разрив, когато Бекет консолидира имотните приходи на Кентърбъри под свой контрол. Така започва поредица от правни конфликти, като юрисдикцията на светски съдилища над английското духовенство, която засилва антипатията между държавния и църковния глава. Опитите на Хенри да въздейства на мнението и влиянието на други епископи срещу Томас започват в Уестминстър през октомври 1163 г., когато кралят търси одобрение на заявените кралски привилегии. Това води до Кларендън, където от Томас се иска официално да се подпише под правата на краля или да се изправи пред политическите последствия. 

В шестнадесет декрета той търси по-малко духовническа независимост и по-слаба връзка с Рим. Той използва всичките си умения, за да ги склони и изглежда успява, с изключение на архиепископа. Накрая Бекет изразява склонността си да се съгласи със същността на Кларендънските декрети, но продължава да отказва официално да подпише документите. 
 
Хенри извиква Бекет да се яви пред Велик съвет в Нортхамптънския замък на 8 октомври 1164 г., за да отговаря за неуважение на кралската власт и злоупотреби с поста на лорд канцлер. Осъден по обвиненията, Бекет гневно напуска залата и избягва на континента.

Хенри преследва архиепископа беглец със серия едикти, насочени срещу всичките му приятели и поддръжници, както и срещу самия Бекет, но френският крал Луи VII го приема с уважение и му предлага закрилата си. Той прекарва почти две години в цистерцианското абатство в Понтини, докато заплахите на Хенри срещу ордена не го задължават да се върне в Сен.

През юни 1170 г. архиепископът на Йорк и епископите на Лондон и Солсбъри провеждат коронацията на Хенри младия крал. Това е нарушение на привилегията на Кентърбъри да коронясва. През ноември 1170 г. Бекет отлъчва и тримата. Докато тримата епископи бягат при краля в Нормандия, Бекет продължава да отлъчва противниците си в църквата. Скоро тези вести достигат до Хенри, който по това време е в Нормандия. Чувайки тези доклади за действията на Бекет, кралят надигнал глава от леглото, на което боледувал, и изревал негодуванието си. Точните думи на краля са под въпрос, съобщени са няколко версии. Най-често цитираната е „Никой ли няма да ме отърве от този размирен свещеник?“, но според съвременния биограф на Бекет Едуард Грим думите на краля са „Какви нещастни търтеи и предатели съм отхранил и отгледал в моя дом, които позволяват техният господар да бъде третиран с такова срамно презрение от незнатен духовник?“ Каквото и да е казал кралят, то е изтълкувано като кралска заповед и четири рицари, Реджинад ФицУрс, Хю де Морвил, Уилям де Трейси и Ричард ле Бретон се отправят да се справят с архиепископа на Кентърбъри. На 29 декември 1170 г. те пристигат в Кентърбъри. Според разказите, оставени от монаха Жерваз Кентърбърийски и свидетелят Едуард Грим те поставят оръжията си под кленово дърво и скриват броните си под плащове преди да влязат, за да се изправят срещу Бекет. Рицарите уведомяват Бекет, че трябва да отиде в Уинчестър, за да даде отчет за действията си, но Бекет отказва, при което те се връщат да вземат оръжията си и се втурват обратно в катедралата. Бекет междувременно отива в основната зала за вечерна молитва. Четиримата рицари с извадени мечове го настигат на място близо до вратата на манастирската обител, където монасите пеели вечерня. 

На 29 декември 1940 година в България със закон се учредява профашистка младежка организация Бранник. Тя осъществява пропаганда против комунизма, демокрацията, либерализма и „западните плутократични режими“ и проповядва антисемитска идеология.

Изградена е по образец на Национална организация „Балила“ в Италия и „Хитлерова младеж“ в Германия. Според посочения закон членуването в организацията е доброволно, но правителството полага усилия да го направи задължително. Подчинена е пряко на министър-председателя и се издържа от държавния и общинските бюджети. Организацията има за цел възпитанието на българската младеж в националистически и профашистки дух. Основният лозунг на Бранник е „Борис, България, Бог!“ Емблемата е с формата на щит, в средата на който има голяма буква „Б“.

По списък през 1943 година организацията има около 450 000 членове.

В организацията участват Елисавета Багряна, Дора Габе, Ангел Каралийчев и други видни представители на българската интелигенция.

При преминаването на България на страната на Антихитлеристката коалиция „Бранник“ е включена във фашистките и пронацистки организации заедно с други като „Ратничество за напредък на българщината“. След 9 септември 1944 г. е разтурена, а членовете и́ са преследвани и репресирани от комунистите.