През 1770 година е роден великият немски композитор Лудвиг ван Бетхо̀вен

Лудвиг ван Бетхо̀вен е немски класически композитор, представител на Виенската школа, важна фигура в преходния период между класицизма и романтизма. Смятан за един от най-великите композитори в историята на музиката, той вдъхновява множество композитори, музиканти и слушатели поколения наред.

В повечето източници се посочва за рождена дата 16 декември 1770 г., като се има предвид, че е бил кръстен на 17 декември 1770 г. в град Бон. Семейството му е от фламандски произход. Дядо му Лудвиг е придворен капелмайстор на курфюрста Клеменс Август в Бон, а баща му Йохан — певец (тенор) в ерцхерцог-архиепископската капела, също в Бон. Майка му, Мария Магдалена, винаги е описвана като нежна и тиха жена с добро сърце. Лудвиг се обръща към нея като към „най-добрия ми приятел“. Мария Магдалена ражда седем деца, четири от които умират в ранна детска възраст, а Лудвиг е най-възрастният от трите оцелели момчета.

Необикновеният музикален талант на Бетховен се проявява още в ранно детство. Баща му, човек с подчертана склонност към алкохола, започва да се грижи за неговото развитие по насилствен и безсистемен начин. На 26 март 1778 г. в Кьолн осемгодишният Лудвиг изнася първия си концерт пред публика. Баща му, в желанието си да го представи като новия Моцарт, обявява, че синът му е шестгодишен. Поради това Бетховен винаги се е смятал за по-млад от действителните си години. Дори когато значително по-късно той вижда кръщелното си свидетелство, отказва да повярва и го приписва на родения две години по-рано и починал като дете негов брат Лудвиг Мария.

Курфюрстът Максимилиан Франц, също впечатлен от таланта на Бетховен, го изпраща през 1787 г. във Виена, за да се запознае с Моцарт и да задълбочи музикалното си образование. Моцарт отказва на Бетховен частни уроци като посочва, че е зает. Неговият престой там продължава не повече от две седмици. Почти веднага след пристигането му в началото на април баща му го уведомява, че състоянието на болната му от туберкулоза майка се е влошило и настоява да се завърне незабавно в Бон. След смъртта на Мария Магдалена същата година алкохолизмът на Йохан се влошава и през 1789 г. е уволнен от капелата. Грижата за по-малките братя ляга върху плещите на младия Лудвиг.

През 1792 г. Бетховен се премества да живее във Виена, където бързо се прочува като пианист виртуоз. Взима уроци от Йозеф Хайдн, Албрехтсбергер и Салиери. Все още не е известен като композитор. Във Виена концертира като пианист и пише музика до влошаването на слуха си .

Освен от прогресивна загуба на слуха композиторът страда и от остра форма на тинитус. Напуска Виена и заживява в Хайлигенщад през 1802 година. Глухотата му пречи да общува, затова Бетховен или чете по устните на хората , или ги кара да пишат на хартия , но никога не отговаря на глас , защото не е искал другите да разберат , че слухът му е увреден. Пише Хайлигенщадско завещание - писмо до братята си Карл и Йохан, за да им съобщи, че слухът му се влошава и да им завещае инструментите си. "С радост очаквам смъртта", пише Бетховен.

Умира на 56-годишна възраст във Виена на 26 март 1827 г. по време на гръмотевична буря. Според виенския патолог Кристиян Райтер дългогодишното му страдание и смъртта са причинени от оловно натравяне. На погребението на Бетховен на 29 март 1827 г., присъстват между 10 000 и 30 000 души.

През 1920 г. България става член на Обществото на народите

Обществото на народите, съкратено ОН, е международна организация, съществувала между Първата и Втората световна война. Нейните цели са понижаване степента на въоръженост, разрешаването на международни спорове и подобряването на световното благосъстояние.

Дипломатическата философия на Обществото представлява коренна промяна в мисленето, в сравнение с предходните сто години. Създаденият на Виенския конгрес (1815) модел разглежда Европа като поле на съюзи между националните държави, създавайки равновесие на силите, поддържано от силни войски и тайни споразумения. Според новото схващане Обществото на народите действа като правителство на правителствата, като разрешава спорове между отделните държави по открит и правноориентиран начин. Идеята за създаването на Обществото е на американския президент Удроу Уилсън.

Лишено от собствени въоръжени сили и зависимо от Великите сили за налагане на решенията си, Обществото на народите трудно се справя със задачите си. След няколко забележителни успеха и други първи провали, Обществото в крайна сметка се оказва неспособно да предотврати враждебността от страна на фашистките страни през 30-те години. Началото на Втората световна война показва, че Обществото се е провалило в основната си цел – предотвратяване на мащабен военен сблъсък. Организацията на обединените нации (ООН) заменя Обществото на народите с по-голям успех, като наследява някои негови агенции и организации.

През 1934 г. официално са завършени и осветени сградите на ректората и библиотеката на Софийския университет

В края на 1909 г. – 38 909 тома книги и 280 заглавия на списания, 1912 г. – 80 000 тома книги и 510 заглавия на периодични издания, 1930 г. – 170 000 тома, става ясно, че малкото помещение на ул. Московска №49 твърде бързо става недостатъчно за нуждите на тогавашната сграда на библиотеката. През 1906 г. се обявява международен конкурс за построяването на сграда на Университетската библиотека. Спечелва го френският архитект Бреасон. Намеренията са да бъде построена двуетажна сграда в двора на царския манеж на ул. Шипка. По-късно решението е отменено и е наредено на Бреасон да приспособи последния етаж на Ректората за библиотека.

Усилията на акад. Стоян Аргиров довеждат до нов конкурс и през 1931 г. започва строежът на първата специализирана библиотечна сграда в България по проект на известните архитекти Иван Васильов и Димитър Цолов. През декември 1934 г. се открива новата сграда на Университетската библиотека, която е обявена за паметник на културата.

Втората световна война прекъсва функционирането на библиотеката. Част от фонда и каталозите са евакуирани през януари 1944 г. Читалните са затворени. При бомбардировките над София през март 1944 г. са унищожени 15 000 тома. От 1945 г. библиотеката отново е отворена за своите читатели.

Към днешна дата Университетската библиотека „Св. Климент Охридски“ е библиотечно-информационен, културен и образователен комплекс, състоящ се от Централна библиотека и 26 филиални библиотеки към факултети, катедри и специалности.

Университетската библиотека е самостоятелно звено в структурата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Библиотеката осигурява библиотечно и научно-информационно обслужване на преподавателите, студентите и служителите на Университета, както и на външни потребители. Фондът на библиотеката е над 2 400 000 библиотечни единици – научна и учебна литература; старопечатни, редки и ценни издания; периодика; електронни носители и др. материали.