1709 г. е извършен първият успешен опит за полет с балон, изпълнен с топъл въздух.

Бразилецът Бартоломеу де Гусман, живеещ в Португалия, демонстрира модел на въздухоплавателен апарат. Той е първият, който изследва някои физически явления и прави опити във въздухоплаването.

Въпреки това се счита, че първият модел на въздушния балон, изпълнен с горещ въздух, е създаден от двамата братя Жозеф-Мишел и Жак-Етиен Монголфие през 1782 г. Техният балон се появява почти едновременно с балона, изпълнен с водород, който създава техния сънародник, физикът Жак Александър Сезар Шарл.

1786 г. французите Жак Балма и Мишел-Габриел Пакар покоряват връх Монблан (4807 м) и поставят началото на съвременния алпинизъм.

Планинският масив принадлежи към т.нар. Савойски Алпи. Върхът се извисява на 4808 м. В участъка от 2440 м до най-високата точка първенецът е покрит с ледена шапка, която на места достига дебелина до 28 см. Монблан има множество глетчери, сред които се откроява Мер дьо Глас на северния склон.

След първата експедиция на Балма и Пакар, на 18 юли 1861 г. още трима катерачи атакуват планинския масив и успяват да изкачат Монблан. Това са Йохан Йозеф Бенет, Лесли Стефан и Ф.Ф.Тъкет. Така е развенчан митът за непревземаемата планина в този участък. През 1821 г. върхът е увековечен от художника Карл Густав Карус.

Любопитен факт е, че връх Монблан има две коренно различни лица в зависимост от посоката, от която се наблюдава. От север върхът е доста заоблен и почти изцяло формиран от глетчери. Гледан от южна страна, Монблан изглежда величествен и непристъпен с отвесни стени.

1946 г. приет е Закон за трудово мобилизиране на безделниците и празноскитащите. Законът е приет, въпреки протестите на все още съществуващата опозиция и под благородния предтекст, че ще възстанови реда в следвоенна България.

На пръв поглед трудовото мобилизиране е необходимо, за да се спомогне възстановяването на засегнатата от войната държава. Законът задължава всички трудоспособни мъже между 16 и 50 години и жени между 16 и 45 години да работят, вместо да си губят времето в „безделие”.

Мобилизираните са организирани в работни групи за безплатен физически труд и изпращани на принудителна работа из страната, по обекти, определяни също от вътрешния министър. Една от първите мобилизирани групи се състои от 440 души от София. Хората, които са катeгоризирани като „безделници” са натоварени със строежи на пътища, жп линии, язовири, сгради, както и с работа в мини, кариери, фабрики и др.

На следващата година към Закона излиза и Окръжно № 2410 (25 юли 1947 г.), в което се казва: „Особено лошо впечатление прави обстоятелството, че често се забелязват здрави и работоспособни мъже и жени да подлагат ръка за милостиня, когато при днешния трудов подем (…) те имат пълна възможност да вложат своите сили в производството и с честен и достоен труд да изкарват прехраната си. Ето защо, абсолютно необходимо е към такива лица да бъде прилаган Законът за трудово мобилизиране на безделниците и празноскитащите (…)”.

Същата година просията е забранена и с друг закон - този за общественото подпомагане, където в чл.47 пише: „Просията по цялата територия на страната под каквато и да била форма се забранява. Заловените лица в просия се въдворяват на местожителство”. Санкциите на нарушителите се определят от местните административни и милиционерски власти, както и от областните началници по обществените грижи.

1974 г. президентът на САЩ Ричард Никсън подава оставка заради аферата „Уотъргейт”.

Аферата е свързана с президентската кампания през 1972 г., когато републиканецът Ричард Никсън се кандидатира за втори 4-годишен мандат. Хора от предизборния му щаб се опитват да монтират подслушвателно устройство в щабквартирата на Демократическата партия в хотел „Уотъргейт” във Вашингтон. Действията им обаче са разкрити от журналистите от „Вашингтон пост” Боб Уудуърд и Карл Бърнстейн.

На 27 юли 1974 г. Конгресът на САЩ открива процедура на импийчмънт на преизбрания Никсън. Той не успява да докаже, че няма нищо общо с аферата, и подава оставка.

Той е единственият американски президент, който доброволно напуска поста. Конгресът на САЩ приема закон, с който се прекратява разследването на делото и се забранява Никсън да бъде обект на друго разследване.