Димитър Асенов, останал в историята като Хаджи Димитър е роден в Сливен. Този велик българин, хваща оръжие и се бори за свободата на поробения си народ още когато е на 22 години и намира смъртта си в разцвета на силите си - когато е на 28 години.

Славната чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа преминава Дунав от Румъния води ред неравни сражения с османските поробители и им нанася тежки загуби.

При поредния бой с многобройните турци край Бузлуджа, в шипченския балкан през 1868 г. четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа е разбита. Героичната смърт на двамата велики войводи показва, че Националносвободителната борба набира все по-голяма скорост, а българире все повече са готови да се бият за своята отнета от векове свобода.

За него вестник „Curier d’Orient“ пише: „И от двете страни боят се води с жестоко упорство. Борбата продължи малко повече от пет часа... Хаджи Димитър, тежко ранен, малко остана да падне в ръцете на турските войници. Но въоръжен с револвера си, той се бори до последната минута с една енергия, достойна за друго по-добро време. Най-после и той падна.

На големия българия българин умрял в бой за родината Христо Ботев посвещава едно от най-популярните си стихотворения – Хаджи Димитър:

"Жив е той, жив е! Там на Балкана, 
потънал в кърви, лежи и пъшка 
юнак с дълбока на гърди рана, 
юнак във младост и в сила мъжка.

На една страна захвърлил пушка, 
на друга сабля на две строшена; 
очи темнеят, глава се люшка, 
уста проклинат цяла вселена!

Лежи юнакът, а на небето 
слънцето спряно сърдито пече; 
жътварка пее нейде в полето, 
и кръвта още по-силно тече!

Жътва е сега... Пейте, робини, 
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце, 
в таз робска земя! Ще да загине 
и тоя юнак... Но млъкни, сърце!

Тоз, който падне в бой за свобода, 
той не умира: него жалеят 
земя и небо, звяр и природа 
и певци песни за него пеят...

Денем му сянка пази орлица 
и вълк му кротко раната ближе; 
над него сокол, юнашка птица, 
и тя се за брат, за юнак грижи!

Настане вечер - месец изгрее, 
звезди обсипят сводът небесен; 
гора зашуми, вятър повее, - 
Балканът пее хайдушка песен!

И самодиви в бяла премена, 
чудни, прекрасни, песен поемнат, - 
тихо нагазят трева зелена 
и при юнакът дойдат та седнат.

Една му с билки раната върже, 
друга го пръсне с вода студена, 
третя го в уста целуне бърже - 
и той я гледа, - мила, зесмена!

"Кажи ми, сестро, де - Караджата? 
Де е и мойта вярна дружина? 
Кажи ми, пък ми вземи душата, - 
аз искам, сестро, тук да загина!"

И плеснат с ръце, па се прегърнат, 
и с песни хвръкнат те в небесата, - 
летят и пеят, дорде осъмнат, 
и търсят духът на Караджата...

Но съмна вече! И на Балкана 
юнакът лежи, кръвта му тече, - 
вълкът му ближе лютата рана, 
и слънцето пак пече ли - пече!"

*В българската история има много велики личности и събития, които незаслужено забравяме, концентрирайки вниманието си върху негативизъма, проблемите, антибългарската реторика и предавания, с които различни медии и телевизии ни занимават всеки ден. TrafficNews.bg ще се опита да прекрати незаслуженото забвение, в което се намират много значими личности и събития от българската история. Рубриката се води с любезното съдействие на адв. Росен Димитров и адв. Станислав Станев от Пловдивска адвокатска колегия.

Още новини ТУК

TrafficNews.bg