На 22 ноември българските адвокати отбелязват своя професионален празник. На този ден преди 130 години Народното събрание приема първия закон за адвокатите в България.

Нeoбхoдимocттa oт cпpaвeдливo пpaвocъдиe и зaщитa нa пpaвaтa и интepecите нa гpaждaнитe в cлeдocвoбoждeнcка България дoвeждaт дo пoявaтa и paзвитиeтo нa пoдпoмaгaщaта cъдeбнaтa влacт пpoфecия – aдвoкaт. В пъpвитe гoдини бългapcкaтa aдвoкaтypa, зaeднo cъc cъдa и пpoкypaтypaтa, oфopмя cиcтeмaтa нa poднoтo пpaвocъдиe. Пo-къcнo ce oбocoбявa в oтдeлнa, caмoyпpaвлявaщa ce инcтитyция.

А мaкap и чacтичнo, пъpвият дoкyмeнт, кoйтo ce oпитвa дa внece някaкъв peд, ca yтвъpдeнитe нa 24 август 1878 година oт княз Алeкcaндъp Дoндyкoв “Вpeмeнни пpaвилa зa ycтpoйcтвo нa cъдeбнaтa чacт в Бългapия” или Вpeмeнни cъдeбни пpaвилa. Te нa пpaктикa ca нaчaлoтo нa cъдeбнaтa cиcтeмa в Бългapия. Във Вpeмeннитe правила ce изпoлзвa тepминът “пoвepeник” cъc знaчeниe aдвoкaт.

Зa cъздaвaнeтo нa cъщинcкoтo aдвoкaтcкo cъcлoвиe мoжe дa ce говори cлeд пpиeмaнeтo нa Зaкoнa зa ycтpoйcтвoтo нa cъдилищaтa oт 1883 година, който за пpъв път oпpeдeля aдвoкaтът кaтo пoмoщник нa cъдa. Така през 1885 година се води статистика за професионалистите в области, която показва, че oбщият бpoй нa aдвoкaтитe в 17-тe cъдeбни oкpъгa нa млaдoтo Княжecтвo Бългapия възлизa нa 358 дyши.

Най-много от тях са адвокатите в Сoфия – 50, oт кoитo дори 9 били с виcшe oбpaзoвaниe. А през 1888 година идва времето и на пъpвия cпeциaлeн зaкoн, peглaмeнтиpaщ aдвoкaтcкaтa пpoфecия в Бългapия – Зaкoнът зa aдвoкaтитe, пpиeт oт петото Обикнoвeнo нapoднo cъбpaниe. Дoкyмeнтът e yтвъpдeн c укaз нa княз Фepдинaнд I, а дaтaта e пpиeтa зa пpaзник нa бългapcкитe aдвoкaти c peшeниe нa Виcшия aдвoкaтcки cъвeт oт 2005 година.

На днешната дата Ангела Меркел става първата жена – канцлер на Германия. Родена е в Хамбург на 17 юли 1954 г. в семейството на евангелския теолог Хорст Каснер и на учителката по латински и английски език Херлинд Каснер. През 1961 г. се записва в политехническата гимназия в Темплин. Като ученичка особено добри постижения показва в математиката и руския език. Ангела Меркел е била член на пионерската организация „Ернст Телман“ и на Съюза на свободната немска младеж. Още като ученичка решава да следва физика в Лайпцигския университет „Карл Маркс“ и през 1973 г. се премества да живее в Лайпциг. Дипломната си работа представя през 1978 г. и получава оценката „отличен “. След дипломирането си получава място в Централния институт за физична химия на Академията на науките в Берлин, където работи в отдел теоретична химия.

По време на следването си, през 1974 г. се запознава с първия си съпруг Улрих Меркел, също студент по физика. Това се случва в Москва и Ленинград, където се провежда обмен на студенти по физика. През 1977 г. те сключват брак в Темплин. Развеждат се през 1982 г. През 1984 г. Ангела започва да се среща с химика Йоахим Зауер, който тогава все още е женен. Сключват брак през 1998 г. Ангела Меркел няма деца.

По време на промените в ГДР през есента на 1989 г. в Източна Германия се появяват нови структури. На 4 ноември се състои демонстрация срещу посегателството върху свободата на мнението, пресата, на сдруженията и др. Един месец по-късно Меркел започва работа в новосформиралата се партия Демократичен пробив (Demokratischer Aufbruch, DA). През декември 1989 година е временен системен администратор, през февруари 1990 г. е чиновник в приближения кръг на председателя Волфганг Шнур, а по-късно става говорител на партията. На 4 август 1990 г. партията DA се присъединява към ХДС.

На изборите на 2 декември 1990 г. Меркел печели с 48,5% и става член на Бундестага. Победителят Кол я назначава за министър в своя кабинет през ноември 1990 г., като разделя старото Министерство на семейството, младежите и здравето и на Меркел предоставя Министерството на жените и младежта.

При изборите на 16 октомври 1994 г. в правителството на Кол тя поема Министерството на околната среда, опазването на природата и ядрената безопасност. При изборите на 27 септември 1998 г. ХДС претърпява загуба. Предстоят промени и по предложение на председателя на партията Волфганг Шойбле от 7 ноември 1998 г. Меркел е назначена на поста главен секретар на партията. През 16 февруари 2000 г. Шойбле обявява оттеглянето си от политиката и от лидерството на партията. Меркел като генерален секретар по това време се намира на една от ключовите позиции. Така на 10 април 2000 г. в Есен Меркел е избрана с 897 гласа от 935 за председател на ХДС. До 2005 година Меркел остава в опозиция.

От 22 ноември 2005 г. тя е първата жена федерален канцлер на Германия. Начело е на широк коалиционен кабинет, съставен от ХДС, Християнсоциалния съюз (ХСС) и Германската социалдемократическа партия (ГСДП). Коалицията е сформирана в резултат на двумесечни преговори след парламентарните избори през 2005 г.

През 1990 г. Маргарет Тачър подава оставка като министър-председател на Великобритания. Тачър е родена на 13 октомври 1925 г. в Грантъм, Линкълншър. Политическата си кариера започва през 1950 г.

На 11 февруари 1975 г. Тачър е избрана за лидер на Консервативната партия и заема този пост до ноември 1990 г., когато при вътрешнопартиен бунт е принудена да се оттегли от партийното ръководство.



На 19 януари 1976 г. Маргарет Тачър държи реч в Кенсингтън, в която остро атакува СССР. В отговор на нейната реч вестникът на съветското Министерство на отбраната "Червена звезда" я нарича Желязната лейди и това прозвище скоро е разпространено по целия свят чрез радио "Москва".

В телевизионно изявление през април 1979 г. Тачър нанася жесток удар по профсъюзите, като казва: "В тази страна има хора, които трябва да наречем огромни разрушители; те мечтаят да унищожат същността на нашето свободно общество. Много от тези рушители са в редиците на профсъюзите."

Когато на 5 май 1979 г. Маргарет Тачър е избрана за министър-председател на Обединеното кралство, тя става първият и единствен до момента министър-председател в историята на Великобритания с висше образование в областта на естествените науки и единствената жена във Великобритания, заемала постовете на лидер на Консервативната партия и министър-председател. Подава оставка на 22 ноември 1990 г.

Само месец след встъпването си в длъжност през 1979 г. Тачър намалява максималната ставка на данъка върху трудовите доходи от 83 % до 60%, а на нетрудовите - от 90 % на 75 %. Пред Бюрото за малък бизнес тя казва: "Пристъпих към управлението с едно обмислено намерение: да променя обществото ни от състояние на напълно зависим човек, издържан от други, до уверен в своето бъдеще предприемач; от традиционното "Дайте милостиня, моля" до нация, която казва: "Ще направим всичко сами"; за да се възцари Англия на девиза "Стани и ходи" вместо Англия на "Да поседим и почакаме".

На 28 юли 1980 г. е приет закон за ограничаване правомощията на профсъюзите. През 1981 г. започва програма за приватизация на държавните предприятия. След 10 години приватизацията е възприета в над 50 области на страната.

От 24 март 1982 г. до 12 юли 1982 г. Великобритания води война за Фолклендските (Малвинските) острови с Аржентина, която приключва с капитулацията на Аржентина. Победата на консерваторите през юни 1983 г. често е наричана "ефектът Фолкленд". Нейната политика, разрешаваща на политиците да купуват жилища на безценица, допринася много за повишаване на популярността й.

На 10 март 1984 г. синдикатът на миньорите започва стачка, поради това че Националният въгледобивен съвет закрива 20 нерентабилни мини. Правителството на Тачър е твърдо решено да не се предава, докато за всички стане ясна безперспективността на стачката. Миньорите започват да се отказват и в края на февруари 1985 г. повече от 80 000 работници се връщат на работа. На 5 март 1985 г. националната миньорска конференция се съгласява на споразумение, което на практика е безусловна капитулация. Това е най-неуспешната голяма стачка в английската история.

През 1985 г. Тачър става първият западен лидер, подкрепил реформистки настроения съветски лидер Михаил Горбачов с думите: "Можем да работим заедно".

С победата на изборите на 11 юни 1987 г., Тачър става първият министър-председател в Англия, печелил три пъти подред изборите след лорд Ливърпул, който заема поста от 1812 г. до 1827 г.

Маргарет Тачър печели националните избори, произведени на 3 май 1979 г., на 9 юни 1983 г. и предсрочните избори, произведени на 11 юни 1987 г., и става министър-председателят с най-дълъг мандат през 20 век.

През ноември 1990 г. Тачър се кандидатира за лидерския пост на Консервативната партия. Оттегля се, след като не е преизбрана автоматично. През 1992 г. подава оставка като депутат и влиза в Камарата на лордовете като баронеса Тачър.

През 2002 г., след като прекарва няколко леки инсулта, лекарите й препоръчват да не произнася повече публични речи.