През 1903 г. за първи път денят се чества студентския празник

Празникът на студента възниква през 1903 г. като патронен празник на Софийския университет. Първоначално се е празнувал на 25 ноември– денят на свети Климент Охридски, един от Светите Седмочисленици и патрон на СУ, който традиционно се счита за покровител на българското висше образование. Понеже Българската православна църква продължава да използва Юлианския календар (до 1968 г.), датата на празника се измества с 13 дни напред и започва да се чества на 8 декември.

Така с годините най-старото и престижно висше учебно заведение в България създава и утвърждава 8 декември като символна дата на университетската празничност. Празнуването е отменено след 1944 г. и е заменено със 17 ноември, когато е Международният ден на студентите. През 1962 г. празнуването на „Студентски празник – 8 декември“ е възстановено, а традицията за почитане на студентският труд остава и до днес.

През 1949 г. е открито Панагюрското златно съкровище

Панагюрското златно съкровище е тракийски, античен, златен комплект съдове, състоящ се от девет съда с общо тегло 6,164 кг. Открито е на 8 декември 1949 г. на 2 км от гр. Панагюрище от Павел, Михаил и Петко Георгиеви Дейкови. Братята са копаели глина, за производството на тухли, когато се натъкват на нещо необичайно.

Смята се, че комплектът е принадлежал на владетел(и) на племето одриси от края на IV и началото на III в. пр.н.е. и е бил използван за религиозни церемонии. В стила и украсата му се съчетават тракийски и елински влияния.

Състои се от 9 златни предмета – една фигона и осем ритона. Подобни съдове от благороден метал са символи на социален статут и са използвани при ритуални действия на тракийските жреци. Представянето на богове и герои, на глави с негроидни черти, свещени животни и митологични същества през античността има ритуална функция – те трябва да пречистят течността и да пазят участващите в ритуала.

Панагюрското златно съкровище има две идентични копия. Едното се съхранява в Националния исторически музей в София, а другото – в панагюрския музей. Що се отнася до неговия оригинал – той пътува през повечето време, за да прославя тракийското ни изкуство по света. Веднъж годишно оригиналът на съкровището се завръща у дома, в родното Панагюрище.

Интересни източници сочат, че съдовете за вино, които се използвали за чаша, имали дупка. Това принуждавало ползващите я да държат с едната си ръка чашата, а с другата да притискат дупчицата, за да не се излее виното. По този начин тракийците се подсигурявали и защитавали, ангажирайки и двете ръце. Правело се за случай, в които някой недоброжелателен гост реши да използва оръжие. По този начин те печелели време за реакция.

През 1934 г. е роден българският композитор Вили Казасян

Вили Арам Казасян е български джаз музикант, диригент, композитор, аранжор и пианист от арменски произход– Баща е на Александър Казасян и певицата Хилда Казасян.

Роден е на 8 декември 1934 г. в София. Завършва средното си образование в Шеста мъжка Софийска гиманазия. Като студент в 1952 г., създава Биг бенда на Държавната политехника, където се дипломира като инженер в бившия ВМЕИ, днес Технически университет – София. Учи и в Теоретичния факултет на Българската държавна консерватория, който завършва семестриално.

През 1953 г. е сред инициаторите на второто издание на „Джаза на младите“, където свири като пианист. През 1957 г., е сред основателите на Бенда на Държавния сатиричен театър, а през 1960 и на Естрадния симфоничен оркестър на Комитета за телевизия и радио (днес Биг бенд на БНР). Създател е на камерния джазов квинтет „Студио 5“, с който изнася редовни концерти в сградата на БИАД, в страната и в чужбина. Заедно с Милчо Левиев са двама от музикалните педагози в Школата за естрадни певци(1964), предшестваща специалността „Джаз и поп изпълнителско изкуство“ в днешната Национална музикална академия. Завежда секция „Естрадно изкуство“ при СМДБ (1985), към която е включен и джаза.

Създава първият познат у нас музикален конкурс „Микрофонът е ваш“ (1960), впоследствие води и радиопредаването на редакция „Хумор, сатира и забава”,„Тромбата на Вили“ (1973 – 1974).

Кариерата му е трайно свързана с Биг бенда на БНР, където е последователно пианист, втори диригент и диригент в продължение на 38 години .Той е най-популярния диригент на Биг бенда на Българското националното радио, като много често неговото име се отъждествява, с това на оркестъра.

От 1998 до 2008 г. Вили Казасян ръководи собствена музикална формация, известна като „Биг бенда на Вили Казасян“ или „Вили Бенд“, продуцирана от Добромир Славчев, с която регистрира поредица от участия в най-различни музикални форуми и събития.

Голям е приносът му за организирането в първите стъпки за развитието и утвърждаването на фестивала „Златният Орфей“, както и на телевизионния конкурс за поп песни „Мелодия на годината“, както в подпомагането и развитието на много наши музиканти и изпълнители. Дългогодишен диригент на „Златният Орфей“.

Великият местро Вили Казасян ни напусна на 12 юли 2008, след едноседмична кома. 

На 8 декември 2019 г. излиза първата официална книга за маестрото със заглавие: „Да обичаш Вили Казасян“ от писателя и продуцент Добромир Славчев. Книгата предоставя, освен познатите дотогава данни, изцяло нови сведения и факти за жизнения, и творчески път на диригентът на Биг бенда на БНР, като успява да внесе пълнота в дългогодищната кариера на маестро Вили Казасян.