На този ден: Подписан е Парижкият мирен договор между Русия и Османската империя

През 1856г. е подписан Парижкият мирен договор между Русия и Османската империя, който слага край на Кримската война. Във войната заедно с Османската империя воюват още Сардинското кралство, Втората френска империя и Британската империя.

Войната приключва със загуба на Русия, което още повече отслабва международното влияние на империята.

Всички държави се задължават да не се намесват във вътрешните работи на Османската империя. Черно море става неутрална територия, затворена за военни кораби, а по неговите брегове се забранява изграждането на укрепления и разполагане на въоръжени сили. Обявява се свободно плаване по река Дунав под контрола на международна комисия. Молдова и Влашко остават под юрисдикцията на Османската империя, но им се гарантира независима конституция.

С договора Русия отстъпва на Княжество Молдова част от южна Бесарабия с територии, населени предимно с български преселници, установени там в началото на XIX в. Техен център бил град Болград.

Във втората част на договора между Австрия, Великобритания и Франция, подписан на 15 април 1856 г., се изразява готовността на тези три страни да защитават клаузите на Парижкия мирен договор дори с цената на въоръжена намеса срещу всеки, който би ги нарушил.

През 1867г. е основана Австро-Унгария, след реформа на Австрийската империя. Империята е една от най-мощните в този период до 1918, когато се разпада след края на Втората световна война.

През 1944г. по време на Втората световна война Англо-американската авиация бомбардира София, Враца, Лом и Фердинанд (дн. Монтана). В операцията участват 600 самолета. Това е най-тежката бомбардировка над София. Загиват 139 души, а ранените са с неясен брой.

През 1981г. американският президент Роналд Рейгън е ранен в гърдите, след опит за покушение срещу него във Вашингтон. 25-годишният Джон Хинкли е стрелецът, който веднага е арестуван след нападението. Рейгън се разминава без тежки наранявания. Хинкли е вманиачен по актрисата Джоди Фостър и заявява, че е направил покушението, за да впечатли актрисата. Хинкли беше освободен от психиатрията през 2016-а, но с много условности и с много забрани, освен това е и следен постоянно.

Роден е нидерландския художник Висент ван Гог, българският писател Иван Радоев и българският композитор Борис Карадимчев.

Рожденни дни празнуват музикантите Ерик Клептън и Селин Дион, както и капитанът на Реал Мадрид Серхио Рамос.

През 2005-а година на днешната дата умира големият български певец Емил Димитров.

Ето какви по-значими събития са се случили през годините на днешния 30 март:

• 240 г. пр.н.е. – Описано е първото наблюдение на Халеевата комета.
• 1794 г. – Жорж Дантон, Камил Демулен и техни последователи са задържани в заговор за преврат и сваляне на правителството.
• 1814 г. – Армиите от Шестата коалиция по време на Наполеоновите войни навлизат в Париж.
• 1814 г. – в Амстердам е коронясан първият крал на Нидерландия Вилхелм I.
• 1842 г. – Доктор Кроуфърд Лонг използва за първи път анестезия при извършване на хирургична операция.
• 1856 г. – Подписан е Парижкият договор, с който се слага край на Кримската война.
• 1858 г. – Хаймън Липман патентова молив с прикрепена към него канцеларска гума.
• 1867 г. – Основана е Австро-Унгария, в резултат на реформата на Австрийската империя.
• 1905 г. – Президентът на САЩ Теодор Рузвелт е помолен да посредничи за прекратяването на Руско-японската война.
• 1909 г. – Открит е за експлоатация мостът, свързващ кварталите Манхатън и Куинс в Ню Йорк.
• 1912 г. – Мароканският султан Абделхафид подписва договор, съгласно който Мароко става протекторат на Франция.
• 1914 г. – В Англия стачкуват 100 000 йоркширски миньори.
• 1922 г. – Със заповед на военния министър Константин Томов е учреден почетен знак За спасяване на знаме, носи се отдясно на гърди, отсечени са само 100 знака.
• 1930 г. – Учредена е прокомунистическата организация Български общ народен студентски съюз (БОНС).
• 1940 г. – Япония обявява Нанцзин за столица на марионетното китайско правителство.
• 1944 г. – Втората световна война: Англо-американската авиация бомбардира София, Враца, Лом и Фердинанд (дн. Монтана). В операцията участват 600 самолета.
• 1945 г. – Втората световна война: Съветската армия, с участие на съюзническите армии от България, Югославия, Румъния и Полша, навлиза в Австрия и завладява Виена, а на север – освобождава Гданск.
• 1946 г. – Церемонията по връчване на наградите Оскар за първи път се предава по радиото.
• 1954 г. – В Торонто е открито първото канадско метро.
• 1968 г. – Ген. Лудвик Свобода става президент на Чехословакия.
• 1981 г. – При покушение във Вашингтон американският президент Роналд Рейгън е ранен в гърдите от 25-годишния Джон Хинкли.
• 1983 г. – В Гърция е официално приет закон за 5-дневна работна седмица и 8-часов работен ден.
• 1983 г. – НС приема Закон за допитване до народа (референдум).
• 2006 г. – Маркос Понтес става първият бразилски и лузофонски космонавт, излитайки с руския космически кораб Союз.

На днешния ден са родени:

• 1746 г. – Франсиско Гоя, испански художник
• 1844 г. – Пол Верлен, френски поет
• 1853 г. – Винсент ван Гог, холандски художник
• 1864 г. – Франц Опенхаймер, германски социолог
• 1868 г. – Коломан Мозер, австрийски художник, декоратор и дизайнер
• 1879 г. – Ст. Л. Костов, български писател и драматург
• 1880 г. – Шон О'Кейси, ирландски писател
• 1895 г. – Йордан Кръчмаров, български скулптор
• 1922 г. – Кунка Баева, българска актриса
• 1927 г. – Иван Радоев, български писател
• 1933 г. – Борис Карадимчев, български композитор
• 1937 г. – Уорън Бийти, американски актьор и режисьор
• 1945 г. – Ерик Клептън, британски китарист
• 1962 г. – Ем Си Хамър, американски рап изпълнител
• 1962 г. – Йордан Матеев, български писател
• 1964 г. – Трейси Чапмън, американска певица и текстописец
• 1968 г. – Селин Дион, канадска певица
• 1973 г. – Адам Голдстейн, американски диджей
• 1979 г. – Марио Метушев, български футболист
• 1986 г. – Серхио Рамос, испански футболист

Починали на днешния ден:

• 1783 г. – Уилям Хънтър, шотландски анатом
• 1912 г. – Карл Май, германски писател
• 1945 г. – Боян Секулов, български писател
• 1966 г. – Максфийлд Париш, американски художник
• 1970 г. – Густав Брюнинг, германски канцлер
• 1978 г. – Димитър Попниколов, български революционер
• 1986 г. – Джеймс Кагни, американски актьор
• 1991 г. – Никола Тодев, български актьор
• 2002 г. – Елизабет Боуз-Лайън, кралицата-майка на Елизабет II
• 2005 г. – Емил Димитров, български поп певец
• 2007 г. – Банко Банков, български актьор
• 2010 г. – Елена Стефанова, българска актриса