Днес отбелязваме Трифоновден! Празникът се отбелязва спрямо Юлианския календар, като традицията пази Трифон Зарезан и на 14 февруари. Св. Трифон е бил лечител, прославил се с чудесата, които правел.

Свети Трифон е роден през 225 г. сл. Хр. в семейството на бедни християни в малоазийската част на Римската империя.

На 17-годишна възраст успял да излекува тежко болната дъщеря на император Гордиан, за което бил богато възнаграден от императорското семейство.

Само няколко години по-късно обаче на престола се възкачил наследникът на Гордиан - Деций Траян, който за краткото си управление успял да унищожи много християни заради вярата им.

Един от тях бил Трифон, който не пожелал да се отрече от Христа и умрял от раните си след дълги изтезания, но с молитва на уста.

Според народните вярвания, Трифон Зарезан се почита от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите. В България е запазено и отбелязването на празника Трифон Зарезан на 14 февруари. Свети Трифон се счита за пазач на лозята и празникът е в негова чест. 

След въвеждането на Григорианския календар у нас, паметта на свети мъченик Трифон започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря - на 14 февруари

Трифоновден е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци - 1, 2, 3 февруари. На 1 февруари се празнува Трифоновден, на 2 февруари - Сретение Господне, а на 3 февруари - св. Симеон.

Според българските народни традиции св. Трифон е покровител на лозарите, винарите и кръчмарите.

Обичаят повелява стопанката на къщата да стане рано и да опече обреден хляб, украсен с лозово листо. Вари се и пиле, а в бъклица се налива от най-хубавото вино. Всичко се поставя в шарена торба и с нея стопанинът се отправя към лозето.

На лозето всеки стопанин се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти. После отрязва първите три пръчки и полива мястото с червено вино, светена вода и пепел, които пази от Бъдни вечер.

Kато завършат работата си, мъжете устройват шумни веселби.

Лозите се пръскат със светена вода и се благославят за плодородие и берекет. Избира се Цар на лозята - обикновено имотен човек, след което се прави обща богата трапеза на самото лозе или у дома.

Имен ден днес празнуват Радко, Рачо, Трифон, Трифонка, Лозан, Лозана, Гроздан, Гроздана, Веселин, Веско, Весо, Веселина, Веса, Радка.

На този ден отбелязваме и Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. Той е определен като такъв през 2011 година, по предложение на президентите Жельо Желев и Петър Стоянов.

Датата не е случайна. През нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 година Народният съд осъжда на смърт трима регенти, 67 депутати, министри, генерали, полковници, банкери. Присъдите са изпълнени на същия ден. Много от близките на подсъдимите са изселени.

Според статистиката са издадени общо над 10 000 в 131 процеса. На смърт са осъдени над 2 600 души. Около 200 души са били избити още преди съдебните процеси.

До завършването на процесите на Народния съд през април 1945 на смърт са осъдени 2730 души. Датата 1 февруари 1945 г. остава в историята с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици.

На тази дата през 1882 година се ражда Владимир Димитров Поппетров, по-известен като Владимир Димитров Майстора. Талантливият художник от малък се бори с трудностите в живота. Когато е още дете губи дядо си, а баща му остава инвалид. Семейството е принудено да се премести в Кюстендил, за да намерят родителите работа. Поради бедността на родителите Владимир успява да завърши едва втори клас.

Работи от тийнейджър. През 1899 година започва работа като писар в Кюстендилския окръжен съд, където остава близо четири години. Средата, в която попада там, се оказва изключително благоприятна за духовното израстване на Майстора, тъй като от тогава датират и запознанствата му с Никола Венетов и Емануил Попдимитров. Благодарение на дружбата си с тях, Владимир Димитров открива нови философски учения и възгледи, като най – дълбока следа у него оставят идеите на Толстой.

На 11 май през 1903 година в гимнастическия салон на Педагогическото училище се открива първата изложба на младия художник, по инициатива на адвокати и съдии от кюстендилския съд, които са силно впечатлени от таланта му. Няколко дни по – късно му е поверена и задачата да изработи портрета на Гоце Делчев, при отслужване на панахида в негова чест след смъртта му.

Същата година Владимир постъпва в Рисуваното училище в София.

През 1912 година Владимир Димитров се включва в Балканската война като военен художник. В творбите, които създава през следващите години, той се опитва да покаже бита на българските войници на фронта – почиващи войници, войници на поход или дори такива, които се греят на топлината на огъня. Една от най – силните и изпълнени с емоция творби на Майстора от този период е картината „Завръщане от фронта“. След приключването на войната, той посещава Виена за кратък период от време, след което, завръщайки се в България, решава да се отдаде изцяло на творчество.

Майстора реди изложби в София, Белград, Германия, Италия, САЩ, Китай, Индия, Полша, Белгия и др. Той е един от най-големите и най-самобитните български художници със световна известност. Непрекъснато търси да изрази националния тип на българина в лицето на българския селянин на фона на красотата и плодородието на българската земя. Художникът създава неповторима галерия от образи – олицетворение на жизненост, морална и физическа красота.

Между най-известните му картини са "Българска мадона", "Мома от Калотинци", "Три пеещи жетварки", "Момиче сред ябълки", "Белене на платно" и др.