Това е рубриката, в която ще ви припомни, какви важни събития са се случили на днешния ден - събития, дали отражение по света и в България, както и любопитни факти и истории.

През 1959 г. врати отваря Музеят Соломон Гугенхайм в Ню Йорк

 „Соломон Гугенхайм“ е известен музей, разположен в район Горен Ийст Сайд на Манхатан, Ню Йорк. Сградата е постоянен дом на именита колекция от творби на импресионизма, постимпресионизма, ранен модерн и съвременно изкуство.

Автор на проекта е архитектът Франк Лойд Райт, прочут американски архитект, интериорен дизайнер, теоретик и основоположник на т.нар. органична архитектура. Райт е считан за най-великия архитект на 20 век. В допълнение той е плодовит писател, лектор и философ. Автор на над 1100 проекта – къщи, офиси, църкви, училища, мостове, музеи и други – 532 от които са реализирани в рамките на 70-годишната му кариера и 409 съществуват и до днес.

Сградата се превръща в знакова творба в съвременната архитектура. През 1992 г. е извършена мащабна реконструкция. Добавено е новопроектирано крило с цел разширяване на експозиционната площ. Автори на пристройката са архитектите от студио Гуатми и Сийгъл.

През 2008 г. сградата на музея е регистрирана като национално културно-историческо богатство.

Открити са първите известни останки от Хайделбергския човек при германския град Мауер, близо до Хайделберг

Мауер е германско селище и община в провинция Баден-Вюртемберг, на около 17 км от град Хайделберг. Мауер лежи в северната част на географския регион Крайхгау, в близост до планината Оденвалд.

Хайделбергският човек (Homo heidelbergensis) е изчезнал вид от род Човек. Известен е от фосилни находки в Европа, датирани отпреди 600 000 – 250 000 години. Предадената челюст на професор Ото Шьотензак от Хайделбергския университет, който пръв описва новия вид и дава името му. По-късно фосили от вида са открити в Араго (Франция), Петралона (Гърция) и други. Най-добре запазените находки са на възраст между 400 000 и 500 000 години.

Хайделбергският човек обитава Европа преди неандерталеца  и е възможно да е негов пряк предшественик. Самият той вероятно произлиза директно от вида Homo antecessor, живял преди около 750 000 години. Изглежда двата вида произлизат от разпространения в Африка вид Homo ergaster, който има сходни морфологични характеристики. Хайделбергският човек се отличава от предшествениците си с по-голям размер на мозъчната кухина. Типичният обем на черепа му е 1100 – 1400 cm3, сходен със средните стойности за съвременния човек (1350 cm3). Средният ръст е 1,8 m и тялото му е по-мускулесто от това на Homo sapiens.

Хайделбергският човек използва характерните за ранния палеолит примитивни каменни сечива. Сравнително нови находки подсказват, че той може би е първият от рода Homo, който погребва мъртвите си, но това е само хипотеза. Според някои изследователи дори използва примитивен език. Не са открити форми на изкуство или по-сложни сечива, свързани с хайделбергския човек.

През 1520 година Жуау Фагундиш открива островите Сен Пиер и Микелон и им дава първоначалното име „Острови на 11 000-те девици“

На юг от Нюфаундленд той открива островите Сен Пиер и Микелон и редица малки островчета, показани на старите португалски карти като архипелази. Изследва целия източен бряг на остров Кейп Бретон и южно от него открива дългия пясъчен остров Сейбъл .

Сен Пиер и Микелон е отвъдморска съобщност в състава на Франция, разположена на неголеми острови в Атлантическия океан, на няколко десетки километра на юг от Нюфаундленд. Единствената територия, останала на Франция от бившата колония Нова Франция. Площта на островите 242 км², разположени на 8 малки острова в северозападната част на Атлантическия океан. По-големи острови са Сен Пиер, Лангланд и Микелон . Общата брегова линия е 158 км.

В древността островите са обитавани от носители на палеоескимоската и дорсетската култура. Населението на островите към 2005 година е 7000 жители.