Учреден е Ювентус (Торино)

ФК „Ювентус“ със седалище в град Торино, Северна Италия, познат и като „Ювентус“, накратко „Юве“, е сред най-старите и успешни отбори не само в Италия, но и в Европа и света. „Бианконерите“ са сред най-титулуваните отбори за всички времена. Основан е на 1 ноември 1897 г. и играе домакинските си срещи на стадион „Ювентус Арена“ в Торино, Северна Италия. Отборът играе в черно-бели раирани фланелки и черни или бели гащета. Някои от известните му прякори са „Старата госпожа“, „бианконерите“ и „зебрите“.

Емблемата на клуба е претърпяла различни промени. Последната такава е през сезон 2004/05. Емблемата на отбора е черно-бял елипсовиден щит като тези на италианските духовници. Той е разделен на пет вертикални ивици – две бели и три черни. В горната част е изписано името на отбора на бял фон, а в долната е изобразен нападащ бик върху черен стар френски щит. Върху щита има и черна корона. Нападащият бик е символ на град Торино.

От 1903 г. „Ювентус“ играят с раирани черно-бели екипи. Преди това клубът играе с розови ризи и черни вратовръзки, само защото са били изпратени грешни ризи. Тъй като един от членовете на екипа – Джон Савидж има контакти в Англия, от „Нотс Каунти“ пращат първите черно-бели екипи на отбора.

Сред най-известните прозвища на отбора са „Старата госпожа“, „бианконерите“ и „зебрите“. „Старата госпожа“ всъщност е игра на думи. Juventus от латински означава „младост“, „млад човек“. Другата част от прякора – „госпожа“ или „дама“ е начин за преданост към клуба. „Ювентус“ е отборът с най-много фенове в Италия – над 12 милиона, което прави 30% от общите италиански футболни фенове.„Ювентус“ е и сред най-подкрепяните отбори в света с 480 милиона фенове (85 милиона от които само в Европа).

В Пловдив за първи път е честван Денят на народните будители

Денят на народните будители е общобългарски празник, ознаменуващ делото на българските просветители, книжовници и революционери — будители на възраждащия се национален дух, стремеж към образование и книжовност. Празникът се отбелязва ежегодно с факелни шествия на 1 ноември и е официален празник в Република България.

Духовното просвещение на българския народ дава тласък на националноосвободително движение по българските земи. България, току-що отхвърлила османското владичество, съзнава подвига на възрожденските просветители и революционери, довели българския дух до решимостта да поведе борба за национално освобождение. Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност на народните будители не само като назовават улици, читалища и училища на тяхно име.

Окръжен с всенародна почит и признание, смятан за небесен покровител на българския народ и държава, свети Иван Рилски е останал в народната памет като образец за всеотдайност, безсребърничество, любов към ближния и отечеството. Народната обич и уважение към този светец остават живи през вековете на османското владичество. Почитани са и много други будители, които народът канонизира като светци в своята историческа памет.

През 1922 г. Стоян Омарчевски — министър на народното просвещение в правителството на Александър Стамболийски, по инициативата на група интелектуалци (Станимир Станимиров, Александър Радославов, Димитър Лазов, проф. Беньо Цонев, Иван Вазов, проф. Любомир Милетич, д-р Михаил Арнаудов, д-р Фил. Манолов, Христо Цанков — Дерижан, проф. Иван Георгов, Стилиян Чилингиров, Адриана Будевска и Елена Снежина) внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември като Ден на българските народни будители. (При установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 година Българската православна църква продължава да използва Юлианския календар — чак до 1968 г. Съответно 19 октомври — денят, в който се чества св. Иван Рилски Чудотворец, става 1 ноември по новия календар.) На 28 юли 1922 г.

Министерството на народното просвещение излиза с окръжно № 17743, според което 1 ноември е определен за „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. На 31 октомври 1922 г. излиза постановление на Министерския съвет за обявяване на празника. На 13 декември същата година XIX Народно събрание приема Закон за допълнение на Закона за празниците и неделната почивка. На 3 февруари 1923 г. цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители. Три години след подписване на Ньойския договор българското общество изпитва остра нужда от духовни стимули и ги намира в наследството от идеи на най-мъдрите българи.

Прокламацията за Деня на народните будители:
„Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни.“

Провежда се първият мач в историята на NBA

В Националната баскетболна асоциация е професионален баскетбол лига в Северна Америка. Лигата се състои от 30 отбора (29 в САЩ и 1 в Канада) и е една от четирите основни професионални спортни лиги в Съединените щати и Канада . Това е водещата мъжка професионална баскетболна лига в света.

Лигата е основана в Ню Йорк на 6 юни 1946 г. като Баскетболната асоциация на Америка (BAA). Променя името си на Национална баскетболна асоциация на 3 август 1949 г., след като се слива с конкуриращата се Национална баскетболна лига (NBL). Редовният сезон на НБА продължава от октомври до април, като всеки отбор играе 82 мача. Плейофният турнир на лигата продължава до юни. От 2020 г. NBA играчите са най-добре платените спортисти в света по средна годишна заплата на играч.

НБА е активен член на USA Basketball (USAB), който е признат от FIBA (Международната баскетболна федерация) като национален ръководен орган за баскетбол в Съединените щати. Няколко международни офиса на лигата, както и отделни екипи, са насочени от главния офис в Midtown Manhattan , докато нейните NBA Entertainment и NBA TV студиа са насочени от офиси, разположени в Secaucus, Ню Джърси .

В Северна Америка НБА е третата най-богата професионална спортна лига след Националната футболна лига (NFL) и Мейджър лийг бейзбол (MLB) по приходи и сред първите четири в света. На Милуоки са управляващи шампиони, като бити на Phoenix Сънс 4-2 в 2021 финала.

Създаден е Европейският съд по правата на човека

Европейският съд по правата на човека е правораздавателна институция на Съвета на Европа, създадена с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи от 1950 г. (наричана още Европейска конвенция по правата на човека). Седалището е в Страсбург, Франция.

ЕСПЧ е орган към Съвета на Европа, юрисдикцията на който се разпространява върху всички държави-членки на Съвета на Европа, ратифицирали Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и включва всички въпроси, отнасящи се до тълкуването и прилагането на Конвенцията във връзка с международни дела и жалби на отделни лица.
Има правото, макар и непублично и неявно да разузнава на територията на ратифициралите ЕКПЧ.
Жалбите за нарушения от страна на държавите-членки се подават в Страсбург и се разпределят в един раздел. Неоснователните жалби се отхвърлят от комисия от трима съдии с единодушно гласуване. Значимите жалби се разглеждат от Камарата. Решения от по-голямо значение могат да се обжалват пред Голямата камара. Всяко решение на съда е обвързано със страните-членки и трябва да бъде съобразено с тях.

Това е работата на Комитета на министрите на Съвета на Европа за контрол на изпълнението на съдебни решения. Този орган не може да принуди държавите да се съобразяват и крайната санкция за неизпълнение е изключване от Съвета на Европа.
През 1999 г. Съдът е натрупал запас от 60 000 дела, които нарастват до 100 000 през 2007 г. В началото на 2010 г. съдът е натрупал над 120 000 дела, а в списъка на чакащите има дела за години напред. Около 1 на всеки 20 случая, представени в Съда, се счита за допустим. През 2007 г. Съдът произнася 1503 присъди. При сегашния темп на действие, на Съда би му отнело 46 години, за да навакса изоставането.

Ден на българската журналистика

На 1 ноември, наред с Деня на будителите, честваме и Деня на българската журналистика. Той се отбелязва от 1907 г. в деня на църковния празник на Светите безсребреници и чудотворци Козма и Дамян, избран за патронен и на първата журналистическа организация в България - Дружеството на столичните журналисти.

Пръв председател на дружеството, основано през 1905 г., е българският журналист и публицист Йосиф Хербст, завещал на поколенинията максимата: „Никому в угода, никому напук”.

Дейността на дружеството е насочена главно към професионалните въпроси и защитата на моралните и материални интереси на журналистическата колегия в София. Първата стъпка е направена още на 23 февруари 1908 г., когато са основани три фонда: "Пенсионен", "Подпомагане" и "Журналистически дом". Организацията издава "Вестник на вестниците". В края на 1950 г. съюзът преустановява своето самостоятелно съществуване и се влива в обединения Профсъюз на работниците от просветата, печата и политико-обществените учреждения.

Днес професионалните, социалните и синдикални права на журналистите у нас са приоритет в работата Съюза на българските журналисти, в който представители на колегията членуват на доброволен принцип.