На този ден: Пловдив е освободен от Османско иго през 1878 г.

През 1878 г. руският офицер капитан Александър Бураго с отряд руски драгуни освобождава Пловдив от Османската империя. Впоследствие е обявен за почетен гражданин на града.

Александър Бураго е роден на 4 март 1846 г. в Харков в семейство на потомствен дворянин. Ориентира се към военното поприще. Завършва Павловския кадетския корпус в Санкт Петербург. Участва в Руско-турската война (1877-1878). Служи в лейбгвардейския Драгунски полк от състава на Западния отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Командир на 2-ри ескадрон с военно звание капитан. Участва в битката при Пловдив в колоната с командир генерал-лейтенант Николай Криденер.

Получава разузнавателна задача да разкрие началото на организираното от Сюлейман паша оттегляне от Пловдив. Командвайки 63 драгуни, успява да се промъкне в Пловдив. Малък разезд научава от тукашните българи в квартал Кършияка, че в града има повече от 1000 низами и черкезка конница.

Сержант Пономарьов успява да залови в района на ЖП гара пленник и с действието си предизвиква уплаха, прераснала в паника и изоставяне на позициите. Капитан Александър Бураго незабавно атакува и увлича руските сили.

Превземат квартал Мараша, хълма Бунарджика и пощата. Изпраща донесение по пленения телеграф през нощта на 16 януари 1878 г. до генерал-лейтенант Йосиф Гурко за заемането на Пловдив.

Капитан Александър Бураго има изграден паметник на Освобождението на Пловдив

Награден е с Орден „Свети Георги“ IV ст. и е повишен във военно звание полковник.

В памет на битката при Пловдив е изграден Паметник на Освобождението на града на 9-ия километър по пътя за Пазарджик, обновен през 2009 г.

Издигнат е паметник на капитан Александър Бураго в градската градина до Природонаучния музей. Неговото име носи улица и квартал в ж.к. „Тракия“ в Пловдив. Провъзгласен е за почетен гражданин на Пловдив (посмъртно) от 9 ноември 2006 г. „за изключителни заслуги в развитието на град Пловдив“.

На този ден е роден Димитър Добрев – български писател, редактор, читалищен деец, книгоиздател, общественик. Основател и издател на вестник „Светлоструй“.

Димитър Добрев Димитров е роден на 16 януари 1904 г. село Щръклево, Русенско. Баща му е Добри Димитров-Комитата, участник в Освободителната война като преводач, а след Освобождението участник в русенския бунт на русофилите и във въстанието в с. Тръстеник, заради което е осъден и лежи в затвора.

Димитър Добрев завършва основното си образование в Щръклево, а след това Русенската мъжка гимназия през 1922 г. Първите му творби са отпечатани в „Ученически вестник“ през 1919 г. Член на редакционния комитет на ученическото литературно списание „Светли зари“. Първата му стихосбирка „Първи опити“ е издадена през 1920 г., докато още е ученик. В периода 1921-1922 г. е редактор на малкия местен вестник „Литературен преглед“ под псевдонима Асен Лютаков. В него е публикуван разказът „Грешен човек“ от Георги Караславов.

След завършване на гимназията работи като писар в селската община. В селото основава въздържателно дружество, играе в театралната трупа „Сълза и смях“ и е секретар-касиер на селското читалище „Възраждане“.

През 1924 г. е издадена втората му стихосбирка „Кървави петна“. През 1928 г. основава месечния вестник „Светлоструй“, който издава до април 1941 г. Вестникът е печатен орган на читалището, замислен като литературна трибуна на писателите, живеещи извън столицата. Определян като „феномен“, той бързо прераства от селски литературен лист в най-големия и единствен по рода си литературен вестник в провинцията между двете войни. В него сътрудничат едни от най-големите имена на българската литература. Той се издава на собствени разноски и се разпространява на ръка и чрез абонамент в страната. През 1936 г. започва да се издава в София, където Димитър Добрев се премества по политически причини.

В София писателят работи в Съюза на общинските служители в периода 1936-1941 г. Следва администрация в Свободния университет в София (1937-1942), (днес УНСС). В периода 1941-1942 г. работи в културното отделение на Скопската община, а в периода 1942-1945 г. – в издателство „М. Г. Смрикаров“ – София.

Димитър Добрев е съосновател на Съюза на писателите от провинцията през 1934 г. Секретар е на Съюза на българските писатели в периода 1935-1937 г. Съредактор е на вестник „Весела дружина“. В София издава антологията „Светлоструй“, от която излизат 50 книги, сред които романът „Когато човекът не беше“ от Димитър Ангелов, стихосбирките „Хора по стрехите“ от Лъчезар Станчев и „След дъжд“ от Димитър Гундов.

През 1945 г. основава литературния седмичник „Лост“, а през 1946 г. – „Стожер“. Главен редактор е на издателство „Народна култура“ през 1945-1970 г. Основател е и почетен редактор на литературния алманах „Светлоструй“ в Русе през 1980 г.

Писателят е автор на повече от двадесет книги – стихосбирки, проза, есета, разкази, биографични очерци, мемоари, приказки.

Димитър Добрев Димитров умира на 3 май 1985 г. в София. За дейността му са запазени материали в Музейната сбирка на „Светлоструй“ в с. Щръклево, която той основава, и в отдел „Краезнание“ в Регионална библиотека „Любен Каравелов“-Русе.

Отбелязва се професионалният празник на хората, работещи в областта на растителната защита. Това е така, тъй като преди 118 години, с указ на княз Фердинанд от 16 януари 1896 г., е утвърден първият нормативен акт в България в областта на растителната защита: "Закон за мерките против филоксерната зараза (чума по лозата) и за възстановяването на опустошените от нея лозя". С него се поставя официално регламентираното начало на борбата с вредителите по растенията и на растителнозащитната дейност у нас. Растителнозащитниците отбелязват своя професионален празник вече единадесета година.

Ето по-важните събития, които са се случили през годините на днешния 16 януари:

• 27 г. пр.н.е. – Сенатът на Римската империя удостоява за първи път с титлата август император Гай Юлий Цезар Октавиан.
• 927 г. – Кордоба (в дн. Испания) е обявена за халифат.
• 1547 г. – Иван Грозни се самопровъзгласява за цар на Русия.
• 1556 г. – Императорът на Свещената Римска империя Карл V абдикира, разделяйки империята на две части – в полза на сина си Филип II и брат си Фердинанд I.
• 1581 г. – Английският парламент узаконява англиканството като държавна религия, приемайки закони против католицизма.
• 1593 г. – Мехмед III става султан на Османската империя, след което убива 19-те си братя.
• 1707 г. – Шотландският парламент ратифицира договора за обединение с Англия, с което се създава Великобритания.
• 1724 г. – Петър I забранява в Русия браковете по принуда.
• 1878 г. – Руско-турска война (1877-1878): Капитан Александър Бураго с отряд руски драгуни освобождава Пловдив от Османската империя.
• 1908 г. – Съставено е правителство на Демократическата партия с премиер Александър Малинов.
• 1909 г. – Експедицията на Ърнест Шакълтън установява местонахождението на магнитния южен полюс.
• 1915 г. – Открита е българската легация във Вашингтон от първия пълномощен министър на България в САЩ Стефан Панаретов.
• 1920 г. – В САЩ е въведен така нареченият Сух режим.
• 1920 г. – В Париж се провежда първото заседание на Лигата на нациите.
• 1920 г. – Страните от Антантата преустановяват търговската блокада на СССР.
• 1957 г. – В Ливърпул, Англия, на 10 Mathew Street отваря „The Cavern club“, където дебютират Бийтълс.
• 1963 г. – СССР обявява, че притежава водородна бомба.
• 1969 г. – Чешкия студент Ян Палах се самозапалва в Прага, в протест срещу смазването на Пражката пролет от Съветския съюз година по-рано.
• 1970 г. – Полковник Муамар Кадафи встъпва в длъжност министър-председател на Либия.
• 1979 г. – В Иран е свален светският режим на шах Мохамед Реза Пахлави и страната е обявена за ислямска република.
• 1992 г. – С мирен договор се поставя край на 12-годишната гражданска война в Салвадор, взела 75 000 жертви.
• 2001 г. – ЮНЕСКО обявява 16 януари за ден на Бийтълс.
• 2005 г. – 66-годишната румънка Адриана Илиеску става най-възрастната родилка на планетата.

На днешния ден са родени:

• 1728 г. – Николо Пичини, италиански оперен композитор
• 1838 г. – Франц Брентано, германски психолог и философ
• 1853 г. – Андре Мишлен, френски предприемач
• 1901 г. – Фулхенсио Батиста, кубински диктатор
• 1910 г. – Валтер Шеленберг, ръководител на германското стратегическо разузнаване по време на Втората световна война
• 1947 г. – Валентин Чернев, български поет
• 1948 г. – Джон Карпентър, американски сценарист и режисьор
• 1952 г. – Майкъл Чорни, руски бизнесмен
• 1953 г. – Иван Петрушинов, български актьор
• 1957 г. – Иван Черкелов, български режисьор и сценарист
• 1962 г. – Христо Марков, български депутат
• 1964 г. – Деян Неделчев, български поп певец, композитор и шоумен
• 1966 г. – Алек Попов, български писател
• 1969 г. – Корнелия Нинова, български политик
• 1970 г. – Снежина Петрова, българска актриса
• 1974 г. – Кейт Мос, английски модел
• 1979 г. – Алия, американска поп певица
• 1981 г. – Соня Немска, българска попфолк певица
• 1986 г. – Айша, латвийска певица

Починали на днешния ден:

• 1891 г. – Лео Делиб, френски композитор
• 1901 г. – Арнолд Бьоклин, швейцарски художник
• 1950 г. – Густав Круп фон Болен унд Халбах, германски индустриалец
• 1995 г. – Георги Костов, български писател
• 2006 г. – Георги Кордов, български поп певец, композитор и педагог
• 2017 г. – Юджийн Сърнън, американски астронавт
• 2023 г. – Джина Лолобриджида, италианска актриса