Българската православна църква почита днес църковния празник на преподобната Параскева (Петка) Търновска – Петковден

Имен ден празнуват:
Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева.

Преподобната Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват на Мраморно море през XI век. Води благочестив живот, а след кончината ѝ нейните мощи, които притежават целителна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация. Цар Иван-Асен II ги пренася в Търново, където се пазят до превземането на старата столица. След това са пренасяни на множество места, докато накрая намират покой в румънския град Яш, където са и досега. Празникът в чест на света Петка – Петковден, се смята за завършек на лятото и есента, а с това и на активния стопански цикъл. По традиция се правят курбани, сборове и служби за здраве и плодородие. На този ден обикновено става заплождането на домашните животни, известно още като овча сватба или мърлене. В християнската митология света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности – предене, тъкане, кроене, шиене.

В района на Тракия около Петковден се правят специални жертвоприношения на черни кокошки, наричани Кокоша черква, Господева черква, Божи дух и др. На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Обредната трапеза включва овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми. В някои райони денят е женски празник. Правят се питки, намазани с мед и наречени на светицата. След литургията най-възрастната жена коли петел или кокошка, от които се вари курбан, като това става на високо място или край извор с целебна вода, посочен от светицата. Свещеникът освещава курбана и започва женският празник.

Царство България обявява война на Кралство Сърбия и се включва в Първата световна война на страната на Централните сили

На 14 октомври, с манифест на царя, България обявява война на Сърбия. България разполага срещу нея с две армии – Първа и Втора. Първа армия (с командващ Климент Бояджиев) трябва да прекъсне сръбските комуникации по Поморавието и Източна Сърбия, навлизайки в тези територии, а Втора армия (начело с Георги Тодоров) – да навлезе във Вардарска Македония, да отреже пътя за отстъпление на сърбите и да предотврати опита за помощ на съюзниците им, които след Дарданелската операция са прехвърлени в Северна Гърция. Българските армии навлизат в тези територии и ги отнемат от сърбите.
При Криволак българите разбиват англо-френските сили и така сръбската армия е принудена да се изтегли през труднопроходимите Албански планини. По-късно тя е прехвърлена през остров Корфу на Южния фронт. След разгрома на съюзниците при Криволак, по немска заповед, настъплението е спряно, тъй като Гърция все още се колебае на чия страна да влезе. Това спасява силите на Антантата на Балканите от окончателен разгром, и те получават възможност да създадат нов фронт в Гърция, което и правят след присъединяване на Гърция към страните от Антантата.

Излиза първото издание на детската книга Мечо Пух от английския писател Алън Милн

„Мечо Пух“ е една от най-популярните книги за деца (въпреки че авторът ѝ казва за нея, че тя е предназначена не толкова за деца, колкото за детето във всеки възрастен). Неин автор е А.А. Милн и тя е първата от поредицата истории за плюшеното мече Мечо Пух, Кристофър Робин и техните приятели от Голямата гора. Издадена е през 1926 г. и постига незабавен успех както в Европа, така и в САЩ. Продажбите ѝ надскачат всички рекорди в рамките на две години след първата ѝ поява. Приема се еднакво добре от деца и възрастни, преведена е на повече от 25 езика. През 1996 г. WaterStone’s – водеща издателска фирма в Англия, поставя книгата на 17-о място сред стоте най-четени книги на ХХ век. Следващата книга от поредицата на Милн е „Вече сме на шест години“ (1927) – сборник с детски стихове с илюстрации на героите от „Мечо Пух“, а година по-късно излиза „Къщичката в къта на Пух“.

През 1937 г. Уолт Дисни предлага на А.А. Милн да закупи правата над Мечо Пух, за да го направи филмова звезда. Милн е въодушвен от идеята, но съществува едно препятствие – правата вече не са негови, а на Шлезинджър. Научавайки за предложението на Дисни, Шлезинджър иска 50% от печалбата от всички последващи филми и стоки с марката „Пух“. Уолтър и Рой Дисни не приемат това условие. През 1961 г. Уолт Дисни подписва договор с Шърли Шлезинджър Ласуел (която наследява правата върху Пух и останалите персонажи от съпруга си Стивън Шлезинджър след смъртта му през 1953 г.). Според договора, „Дисни“ получава всички права, като дължи на Ласуел лицензионни възнаграждения от приходите. През 1966 г. се появява и първият филм на „Дисни“ с героите от Голямата гора – „Мечо Пух и меденото дърво“. Късометражната лента има различен отзвук в САЩ и Англия – американците са очаровани, докато англичаните намират, че филмът омаловажава шедьовъра на Милн. „Дисни“ издава серия от филми, предназначени само за домашно гледане.

Личности родени на този ден:

Ралф Лорен е американски моден дизайнер и бизнесмен, който е сред легендите в модата. Роден е в Бронкс, съсед е на друг моделиер – Келвин Клайн. Син е на еврейски имигранти от Беларус. През 1968 година пуска първата си колекция от мъжки дрехи. От 1971 година започва да се занимава и с колекции на женски дрехи. Оценен е на 7,5 милиарда долара.

 

Той e дизaйнep, ĸoйтo нe e пoceщaвaл мoднo yчилищe. Tpъгвa oт бeдняшĸaтa ĸлaca и извъpвявa шeмeтния път ĸъм ycпexa пo eдин cтилeн и нeпoвтopим нaчин. Днec aмepиĸaнcĸия дизaйнep, cимвoл нa aмepиĸaнcĸaтa мeчтa и cтила нa бoгaтитe, имa нaд 300 мaгaзинa пo цял cвят. Чoвeĸът вдъxнoвeниe e извecтeн днec, ĸaтo мoднa лeгeндa.

Васко Василев е роден на 14 октомври 1970 г. в София. Още от петгодишен има изпълнения пред публика, на седемгодишна възраст свири като солист на Българския камерен оркестър в Зала България, под диригентството на Дина Шнайдерман, а две години по-късно записва със Софийската филхармония и главния ѝ диригент Константин Илиев първата си дългосвиреща плоча.
На десет години получава Правителствена стипендия и заминава за Москва, където е приет в Централното музикално училище към Московската консерватория (за даровити деца), след което Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (АМТИИ) в град Пловдив. В този период от седем години печели Международните конкурси „Жак Тибо“ в Париж, „Карл Флеш“ в Лондон и „Паганини“ в Италия.

През 1994 г. става най-младият концертмайстор на оркестъра към Кралската опера – Лондон, с който редовно свири и като солист. Изпълнява както класически произведения, така и музика с по-модерно звучене. Свири еднакво добре както на класическа цигулка, така и на цигулка, чийто звук се обогатява и усилва с помощта на електронни средства. Свирил е на концерти в 40 страни. Преподавател е в Лондон и Валенсия. Свирил е със световноизвестни изпълнители като Лили Иванова, Майкъл Джаксън, Мадона, Стинг, Пласидо Доминго и други. Свири с цигулка „Амати“, от която в света съществуват само десет екземпляра, на възраст около 305 г.