На този ден: Отбелязваме Световния ден на потребителя, празнуват здравните инспектори

Днес отбелязваме Световния ден на потребителя. Това е денят, в който на потребителите се припомнят техните основни права при закупуването на стоки и ползването на услуги. На 15 март преди 54 години за първи път са формулирани основните права на потребителите - безопасност, информация, избор, както и правото да бъдеш чут.

Потребителите в Европейския съюз получават все повече права, като право на неподвеждаща реклама, на замяна или поправка на дефектните стоки, на сключване на договори без неравноправни клаузи, на връщане на стоки, закупени от разстояние, в срок от 14 дни, право на сдружаване и на безплатна помощ от Европейските потребителски центрове за проблеми с търговци в чужбина.

Реализацията на тези права е усилие както на държавите членки, така и на редица неправителствени организации. А купувачът е този, който трябва да бъде взискателен и да потърси правата си.

15 март се чества и като Международен ден срещу полицейската бруталност. Денят се свързва с предполагаем инцидент, при който две деца – на възраст между 11 и 12 години, са били бити до смърт от швейцарската полиция. Отбелязва се за пръв път през 1997 година от хора, пострадали от полицейско насилие в Канада и Швейцария.

В България се отбелязва и Денят на здравния инспектор. На тази дата с Постановление на Министерски съвет от 1967 година е разкрита специалността „санитарен инспектор”. Осъществени са контакти с най-реномираните центрове за обучение в родината на специалността – Великобритания.

Днес здравните инспектори завършват у нас, а работата им е да осъществяват контрол за спазването на здравните изисквания за обектите с обществено предназначение, продуктите, стоките и дейностите със значение за здравето на човека, да вземат проби от продукти и стоки, съставят актове при установяване нарушения.

Здравните инспектори са хората на предния фронт в грижата за опазването на общественото здраве в страната. Работата им е свързана с трудности, конфликти и рискове.

На този ден през 1952 година е измерен абсолютен рекорд за денонощен валеж на Земята. Между 15 и 16 март на острова Реюнион падат 1869,9 mm дъжд за 24 часа. Климатът на острова, който се намира в Индийския океан, е тропичен и е силно повлиян от океана. Не са рядкост и застудяванията по време на южната зима.

 

На 15 март 1990 година Михаил Горбачов е избран за първи и единствен президент на СССР. Политиката му довежда до края на Студената война, до мирното оттегляне на КПСС от властта и разпадане на Съветския съюз. Носител е на Нобелова награда за мир 1990 г.

Външната политика на Горбачов е насочена предимно към подобряване на отношенията със Запада. Той установява близки връзки с Маргарет Тачър, Хелмут Кол, Роналд Рейгън. През февруари 1988 Горбачов оттегля съветските войски от Афганистан, а войната официално приключва на 15 февруари 1989.

 

През 1998 г. папа Йоан Павел II обявява българския епископ Евгений Босилков за мъченик на католическата вяра. Босилков е роден през 1900 година в Белене и е едно от пет деца в семейството. Постъпва в Духовната семинария в Русе, когато е на 13 години. В желанието си да поеме пътя на пасионистите, през 1914 г. Босилков е изпратен за по-нататъшното си обучение в град Кортрейк, Белгия, но почти веднага се налага да напусне Белгия, поради военните действия през Първата световна война там.

През военните години следва в съседна Холандия, но се завръща в Белгия, заради задължителното едногодишно послушничество през 1919 – 1920, когато поема официално расото. Следват курсове по философски и богословски науки до 1926 г., когато е върнат в България, за да бъде ръкоположен за свещеник. През следващата година е изпратен в Рим в Папския източен институт. Дотогава там е учил само един българин, станал по-късно епископ – Симеон Коков.

Назначен е за енорийски свещеник в Русе. Става доктор по източноцърковните науки, а през 1934 г. е назначен за енорийски свещеник на църквата в селището Бърдарски геран. Промените след 9 септември 1944 г. обуславят застой в дейността на Босилков. През този период той се сближава с представителя на Ватикана в България. След смъртта на епархийския архиерей Дамян Теелен през 1946 г. в Русе, Светият престол назначава Евгений Босилков за титуляр, а по-късно той е избран на тази длъжност чрез папски декрет от 26 юли 1947 г.

През този период Босилков активно участва в съживяването на вярата и се противопоставя на атеистичните внушения от страна на комунистическата власт. Той се заема с организирането на типичните за ордена на отците пасионисти „народни мисии“, с интензивно проповядване на християнските идеи повсеместно по всички енории, стигайки до най-отдалечените места на епархията.

Скоро след идването на съветската армия, безследно изчезва отец Флавиан Манкин от село Секирово, Пловдивско. Католическите институции започват да затварят вратите си, а чуждестранното духовенство е екстрадирано. В края на 1948 г. папският представител в България, монсеньор Галлони, е прогонен от страната. Започват и арести на свещеници, между които е и епископ Босилков.

В списъка на подсъдимите, подредени съобразно тежестта на „провинението“, той е на седмо място, след отците Камен Вичев, Павел Джиджов, Петър Сарийски, Йосафат Шишков, Петър Лавренов и Никола Барбов.

Съдебният процес е на 3 октомври 1952 г. като преди това подсъдимите включително и епископ Евгений са подложени на тежки побоища и изтезания. След произнасянето на смъртната присъда е създадено затъмнение около съдбата на епископа. Дори най-близките му дълго време са държани в неведение за кончината му. Не е ясно къде са погребани екзекутираните.