През 1942 г. Никола Вапцаров е заловен заради участие в нелегалната комунистическа партия.

През март 1942 г. след продължителни агентурни действия полицията извършва арести на над 750 комунисти и безпартийни нелегални. Впоследствие около 60 от тях стават подсъдими по делото, станало известно като процес срещу ЦК на БРП. Повдигнати са им обвинения по реда на ЗЗД – за сътрудничество и помагателство на терористична група, финансирана от чужда държава във време на война, и за организиране на дейност, целяща насилствена промяна на установения държавен ред в Царство България, както и за подривна дейност срещу съюзническите немски войски. Вапцаров е арестуван на 4 март и след мъчения в ареста признава за нелегалната си дейност. При последвалия обиск в дома му са открити пистолет, шифровани записки, агитационни материали и други доказателства, уличаващи го в конспиративна дейност. На 6 юли 1942 г. започва процесът. Протоколът от откритото заседание на Софийския военен съд от 6 юли 1942 г. показва, че пред съда Вапцаров се отрича от показанията си, дадени при разследването. На 23 юли той е осъден на смърт и още същата вечер бива разстрелян, заедно с Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев и Атанас Романов на Гарнизонното стрелбище в София. Молба на Вапцаров за помилване е представена на Борис III, но бива отклонена.

Брат му Борис Вапцаров също е активист на комунистическото движение в България, и в процеса срещу ЦК на БРП е призован за свидетел

Извършен е първият полет на най-големия в света дирижабъл Хинденбург

Дирижабълът Хинденбург е построен през 1936 г. в Германия и е най-големият пътнически летателен апарат от този вид. Името му е дадено в чест на президента на Германия Паул фон Хинденбург. Бордовият му номер е LZ 129, от поредицата построени и експлоатирани за транспорт дирижабли от фирмата на Фердинанд Граф фон Цепелин (Ferdinand von Zeppelin) (1838-1917).

Хинденбург започва редовни пътнически полети още през май 1936 г., прелитайки многократно и успешно до САЩ и Рио де Жанейро. За една година дирижабълът извършва 37 рейса над Атлантическия океан, превозвайки общо 3 000 пътници. Най-краткото прелитане е за 43 часа.

Пътуването в дирижабъла било доста комфортно. Пътниците разполагали с двуместни каюти с душ-кабина, ресторант с кухня и салон (с олекотен алуминиев роял), стая за наблюдаване.

Основната мярка за безопасност била строга забрана на пушенето. При качване в дирижабъла от пътниците са вземани всички цигари, кибрити и всякакви устройства, които могат да предизвикат искра. Все пак на пушачите е било разрешено пушенето в специална добре изолирана стая.

Всички членове на екипажа са били задължени да носят специални антистатични дрехи и обувки с изолирани подметки.

Последният катастрофален полет на цепелинът Хинденбург
Дирижабълът открива новия сезон на 3 май 1937 г., излитайки от Германия за Ню Йорк. На борда му има 36 пътници, 14 стюарди, 22 механика и 25 летци. В багажното отделение има 900 кг куфари и 2 кучета. Капитан на цепелина е Макс Прус - опитен пилот, ветеран от Първата световна война.

След 77 часов полет Хинденбург достига Ню Йорк, на 6 май, където на наблюдателна площадка на Емпайър Стейт Билдинг го очакват много любопитни граждани, включително и журналисти. Дирижабълът прави една обиколка над града и се насочва към базата за приземяване. Оттам му е отказано приземяване поради лошото време и дирижабълът кръжи известно време, очаквайки разрешение.

Към 19 часа се получава разрешение за кацане и Хинденбург се снижава до 180 м. По време на захождането му към пистата за кацане се появява силен страничен вятър и капитанът нарежда да направят остър завой. Заради тази рязка маневра едно от стоманените въжета се скъсва, удря и пробива една от водородните клетки. Започва да изтича водород - пилотите забелязали, че опашката натежава, но не се досетили, че може да се дължи на утечка. От влажността на въздуха и от движението на дирижабъла, той се наелектризирал и когато въжетата са спуснати и са хванати от хората, намиращи се долу, от контакта на въжето със земята протича електрически разряд към металната рамка. Вследствие на това избухва водородът, изтичащ от 4 сектор. Капитанът успява частично да овладее ситуацията и с риск за живота си да спусне бавно дирижабъла на земята. Това помага на част от намиращите се на борда да оцелеят, изскачайки през панорамните прозорци в залата за наблюдение. По тази причина от намиращите се на борда 97 пътници и екипаж, 62 души успяват да се спасят.