На този ден през 1985 г. е извършен черният атентат с историята на гара Буново

Атентатът на гара Буново е най-големият железопътен атентат в българската история по брой на жертвите. Извършен е на 9 март посредством бомба, поставена във вагона за майки с деца на влака Бургас – София. Същият ден избухва бомба в кафе-сладкарницата на хотел „Сливен“ в Сливен.

Бомбата е била с часовников механизъм, а часът бил разчетен да съвпадне с навлизането на влака в тунела в района на гара Буново. Там паниката и липсата на достатъчно въздух биха довели до възможно най-голям брой жертви.

Заради маневра на гара Златица влакът закъснява с две минути и взривът избухва в 21:31 ч. на гарата, а не в тунела.

На мястото на инцидента пристигат министрите на вътрешните работи и на транспорта Димитър Стоянов и Васил Цанов. Вагонът е откачен. Шест часа жертвите и ранените се извозват в околните градове, а останалите пътници са подложени на строга проверка от страна на органите на реда – кой и кога си екупил билета, къде се е качил и с какъв багаж. Едва тогава влакът продължава своя път към София.

В атентата загиват 12-годишният Георги Цветанов, 13-годишният Стефан Атанасов, 40-годишният Емил Георгиев, 63-годишният Николай Генков и 64-годишната Райна Бозукова. Сред жертвите са глухонеми деца, прибиращи се вкъщи. Ранени са тежко 9 души и сред тях също има 2 деца.

През 1990 г. на сградата на гара Буново е открита паметна плоча. На 11 септември 2007, близо до гарата, е открит паметник на жертвите на атентата. Паметникът представлява монументална скулптурна композиция, висока 7 метра.

На този ден през 1923 г. Ленин получава третия си инсулт и остава прикован на легло. Поради крайната му немощ и невъзможността да говори, той бива отстранен от всички постове, които заема.

Пет години преди това (на 1918 г.) срещу Ленин са изстреляни два куршума, но той оцелява. Ранен е тежко – първият куршум уцелва ръката му, а вторият челюстта и врата му. След покушението здравето му е засегнато дълготрайно.

През март 1922 г. лекари предписват лечение за хронична умора и главоболие на руския политик. Май месец същата година той претърпява първия си инсулт, след което дясната част на тялото му става трудноподвижна и губи говора си за няколко седмици. До юни е Владимир стабилизиран, а през август вече се завръща към дейността си.

През декември претърпява втори инсулт и този път дясната му част е частично парализирана. Поради тази причина се оттегля от активното си участие в политическите дейности. На 9 март 1923 г. лидера получава трети инсулт, който напълно го събаря физически – той изгубва говора си и приключва своята политическа кариера. Въпреки че е ням и прикован на легло, той остава лидер на Комунистическата партия до смъртта си.

 

Владимир Ленин умира в 18:50 ч. на 21 януари 1924 г. в градчето Горки край Москва. Освен официалната диагноза, че смъртта е причинена от претърпените инсулти, дълго се говори, че за смъртта на Ленин е допринесъл и сифилисът, който е хванал от парижка проститутка. Тази теория е подкрепяна от мнозина, дори през 2004 г. в научното списание „The European Journal of Neurology“ е публикувана „ретроспективна диагноза“, която засилва подозренията.

Точно 30 години по-късно През 1953 г. СССР оплаква Сталин, безмилостният лидер, който и до днес остава най-противоречивата фигура в съвременната история на Русия.

Десетки хиляди хора искат да видят тялото на лидера, но властите не успяват да организират подходящо държавното погребение, а последиците от това са трагични. Сталин умира на 5 март 1953 г. в резиденцията си. На следващия ден Съветският съюз чува служебното съобщение по радиото.

Култът към личността на Сталин е толкова силен, че дори онези, които са свързани с жертвите на репресиите му, го оплакват. "Майка ми ми разказваше, че всички са плакали, когато са чули за смъртта на Сталин, и тя, дете, също е плакала от безсмислие, безсилие, защото животът е загубил смисъла си... Баба ми също е плакала, което звучи изненадващо за мен, защото дядо ми е бил жертва на репресии", спомня си Тина Канделаки, ТВ водещ от грузински произход.

Заради огромното струпване на хора и недостатъчно добрата организация, стотици хора умират, притиснати от прииждащите тълпи.

Московските партийните лидери организират прощална церемония. Това не е лесна задача. Така че за хиляди хора последната възможност да видят Сталин е да присъстват на погребалната церемония и да видят тялото му в ковчега. Те се втурват към Дома на профсъюзите в центъра на Москва, където лежи тялото на лидера, пише Russia Beyond.

Опашката от хора през центъра на Москва е ясно маркирана и охранявана от полицията и армията, които използват превозни средства, за да съхранят реда . Тогава от 6 до 9 март 1953 г. хора се стичат на огромни тълпи по площад "Трубная" от тесния булевард "Рождественски" и виждат площада отчасти блокиран от кордони с камиони и кавалерия. Няма достатъчно място, за да преминат хората, но те не могат да се върнат заради прииждащите граждани. Гледката била ужасяваща, споделят оцелели. Писъци, паника и страх царели на площада.