През 1893г. се създава Българо-македонският комитет. Той е учреден в Солун от шестима български интелектуалци - доктор Христо Татарчев, Дамян Груев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Христо Батанджиев и Андон Димитров. Срещата е неофициална - не се води протокол и не се избира ръководство. Определени са обаче основните задачи - борба за освобождение и противодействие на сръбската и гръцката пропаганда.
Според Попарсов първоначално групата била наречена „Комитет за придобиване политическите права на Македония, дадени от Берлинския договор“. Година по-късно същата група приема първия Устав, като ползва за екземпляр Устава и Наредбата на Българския революционен централен комитет. Дълго се дебатира и за името на комитета.
Впоследствие започва издаването на революционните вестници „На оръжие“ и „Бунтовник“ и се изготвя вътрешен правилник на местните революционни комитети. Много от възпитаниците на Солунската гимназия през следващите години разпространяват националнореволюционната идея. Организацията е активна в Солунския, Битолския, Скопския, Одринския и Цариградския вилает.
23 октомври се чества и като Ден на македонската революционна борба. Денят е обявен за национален празник на Република Северна Македония.
През 1911 Италия за първи път използва самолет с военна цел. Извършен е първият разузнавателен полет от италиански самолет на турските линии край Бенгази. Седмица по-късно - на 1 ноември, са хвърлени и първите бомби над турските войски в 2 оазиса от самолета на лейтенант Джулио Гавоти. През март 1912 година капитан Пиаца прави и първите въздушни снимки в историята.
С Нишката операция от 1915 година, известна още като Битката за Морава, България се включва в Първата световна война на страната на Централните сили и напада Сърбия. Въпреки отчаяната съпротива на сръбските части, отбраната им е сломена след отстъплението на 12-13 октомври. Това принуждава сръбските части да се изтеглят на 14 октомври и от Пиротския укрепен пункт. Първа армия продължава да ги преследва и след пробива настъпва към Ниш.
На 22 октомври след ожесточени боеве българската армия достига покрайнините на Ниш. Щурмът на града започват едновременно части от северната и източната група на Първа българска армия. Отбранителния рубеж на Нишката крепост е пробит в 16 ч. българско време от Четвърти пехотен плевенски полк на Девета плевенска дивизия с фронтална атака „на нож“. Сърбите побягват панически, изоставяйки в български ръце цялата укрепена линия. С бягство към Косово се спасява и сръбският кралски двор, както и правителството на Никола Пашич.
Така на 23 октомври сутринта българите влизат триумфално в изоставената Нишка крепост.
През 1946 г. Общото събрание на ООН е свикано за първи път в Ню Йорк. Общоността на обединените нации е пряк наследни на Обществото на народите, което съществува от 1920г. до 1946г.
През 2002 г. започва кризата със заложниците в Театъра на Дубровка, Москва – по време на мюзикъла „Норд-ост“ 41 чеченски бунтовници взимат около 800 заложници, освободени след 3 дни от силите за сигурност, при което загиват около 130 от тях.
През 2008г. ни напуска големият пловдивски художник Димитър Киров - Ди Киро. Майсторът на четката приключва жизнения си път в деня, в който трябва да бъде закрита последната му изложба. Въпреки влошеното си здравословно състояние, той твори до последния си дъх, а дни преди кончината си реди мозайки, обгорели икони и литографии в къщата на дългогодишния си приятел Начо Културата.
Художникът е роден на 20 май 1935 година в Истанбул. Работите му са в областта на живописта и монументалното изкуство –стенопис, мозайка, сграфито. Негови платна и мозайки и днес красят десетки обществени сгради у нас и по света. Ди Киро е носител на Голямата награда на името на "Златю Бояджиев", "Кавалер" е на почетния легион на Франция за култура. Носител е на орден "Св. св. Кирил и Методий".
През годините той оглавява Градския съвет за изкуство и култура в Пловдив, Съюза на българските художници и държавната комисия по изобразително изкуство. Почетен член е на японските художници Ника-Кай. Съпричастен е към събитията, които засягат пряко не само художническото съсловие, но и неговите съграждани. На 23 март 1983 година става съучредител на новото читалище към етнографския център „Възраждане“.
Днес картини на маестрото красят къщата на Верен Стамболян в Стария град. Експозицията е достъпна за пловдивчани и гости на града.
На днешната дата е роден е кралят на футбола Пеле.
Още от категорията
На този ден: Приключва Лайпцигският процес, в който един от обвиняемите е Георги Димитров