Това е рубриката, в която ще ви припомним какво се е случило на днешния ден - любопитни факти и истории, както и събития, дали отражение по света и в България.
На 5 декември 1482 година Христофор Колумб става първият европеец, стъпил на остров Испаньола. Днес той е по-известен с държавите, намиращи се на територията му - Хаити и Доминиканска република. Островът е вторият по големина в Карибския басейн. Испаньола е островът с най-многобройно население в Северна и Южна Америка и десети по брой на населението в света.
По-известен е като мястото на първите европейски колонии в Новия свят, основани именно от Колумб. Мореплавателят кръщава острова Испаньола, поради приликата му с бреговете на Кастилия, по време на първата си експедиция. След това продължава плаването си към Тортуга.
Колумб изследва южния бряг на острова по време на втората си експедиция - от 19 август до 15 септември 1494 година. След това отсъства в продължение на 5 месеца. Междувременно от Испания пристигат 3 кораба, командвани от брат му Бартоломей. Отряди от новопристигналите войници грабят и насилват местните индианци, които отговарят също с насилие.
Така, през март 1495 г. Колумб предприема с 200 войници, 20 коня и 20 кучета експедиция във вътрешността на острова за неговото покоряване. Индианците имат числено превъзходство, но имат първобитно оръжие и нямат тактика при сраженията. Акцията продължава девет месеца, а по-голямата част от острова е отвоювана. Същата година Бартоломей основава град Санто Доминго – първия официално обявен град в Америка и сегашна столица на Доминиканската република.
Колумб напуска Испаньола и се завръща в Кастилия на следващата година.
През 1848 година американският президент Джеймс Полк потвърждава пред Конгреса, че в Калифорния е открито голямо количество злато. С това Калифорнийската треска за злато вече е в разгара си. 11 месеца по-рано дърводелецът Джон Сатър открива две буци злато, докато обработва земите си. Откритието му отприщва истинска истерия - само за година десетки хиляди проучват територията около земите му в търсене на бърза печалба. Любопитен факт е, че това далеч не е първата златна треска в Америка. 50-години по-рано 30 000 души търсят късмета си в Северна Каролина, където е открита 8-килограмова златна буца.
През март 1848 година, малко след откритието на Сатър, на територията на Калифорния има около 157 000 човека, но американците сред тях са по-малко от 800 души. Само 20 месеца по-късно те са повече от 100 000, а с течение на времето се увеличават. Идват имигранти от всички краища на света. Тъй като количеството злато започва да намалява, миньорите започват да се съревновават помежду си, което води и до антиимигрантски настроения. Така през 1850 година е прокаран закон в Калифорния, според който чуждестранните златотърсачи са длъжни да плащат месечна такса в размер на 20 щатски долара. По това време те наброяват една четвърт от населението на Калифорния.
Най-потърпевши от златната треска биват индианците. Само за 20 години умират повече от 100 000 от тях.
Хиляди златотърсачи всъщност успяват да постигнат целта си и да забогатеят. Сред тях обаче не е Джон Сатър. След като открива златото, имигрантът от Швейцария е по-заинтересован от това да запази контрола върху земята си. Опитва се да скрие находката, но новината вече се е разпространила. Сатър започва битка с американското правителство, като настоява загубите му да бъдат възстановени. Това обаче така и не се случва. Сатър умира в бедност.
През 1916 година български войски влизат в Букурещ. В историята боевете между 1 и 5 декември 1916 година остават като „битката при Арджеш“ на името на една от реките в района. От север и от запад към румънската столица настъпват силни немски и австрийски войски, сякаш най-слабото място на атакуващите е Дунавската армия, която настъпва от юг. Румънците и руснаците организират мощна контраофанзива по целия фланг на настъплението на Дунавската армия, като задържат настъплението и дори на 1 декември една румънска дивизия навлиза в стика между една българска и една немска дивизия и обхваща германците в тил и фланг.
Немците започват да отстъпват, а на 2 декември самоотвержената 12 дивизия „сгъва“ под ъгъл фронта си и води ожесточен бой с превъзхождащи ги сили при Епирещ-Сингурени, без да може да влезе в контакт с немската дивизия. На 3 декември немското командване взема мерки да се възстанови връзката между частите и 11 баварска, 26 турска и конната дивизия на фон дер Голц настъпват устремно и прогонват упоритата румънска дивизия.
На десния фланг на армията, на 1 декември Първа дивизия води ожесточени боеве с румънци и руснаци, като 41 и 42 полкове изпадат в критична ситуация при река Няжлов и само нечовешката им воля и боен морал им помагат да сразят противника. На 3 декември срещу 1 и 6 пехотни полкове настъпва цялата 40 пехотна руска дивизия, но руснаците са спрени с точен пушечен, картечен и артилерийски огън.С тежки и кръвопролитни боеве по цялата бойна линия контраофанзивата на румънци и руснаци е овладяна, а съпротивата им – пречупена. На 6 декември разезди от 7 германска конна дивизия влизат в столицата на Румъния. Румънските части изоставят Букурещ и се изтеглят през Влашко към Молдова. Кралят и правителството се спасяват с бягство, а град Яш става нова румънска столица.
На 5 декември 1949 година Йерусалим е провъзгласен за столица на Израел. Повечето от държавите обаче смятат за столица на държавата Тел Авив. Там са разположени много от посолствата, както и някои институции. Основните държавни институции обаче са в Йерусалим. Палестинците също се стремят да разположат своите там, тъй като смятат града за своя столица. Контролът над Йерусалим остава един от неразрешените въпроси в Израело-арабския конфликт.
През 1975 година в София е открит Студентският град, наречен тогава "Христо Ботев". Изграждат се десетки многоетажни общежития, с цел да се задоволят жилищните нужди на студентите от софийските висши училища. Днес на територията му се намират и шест престижни университета, а през последните години районът изживява истински бум на строителството. Вместо книжарници и библиотеки обаче, през последните години той "привлича" студентите с дискотеки и кръчми. Все още не е реализирана идеята за изграждането на кампуси на територията му.
Освен от учащи, районът е предпочитан и от млади семейства. Кварталът се намира в един от районите на столицата с най-чист въздух.
На 5 декември са родени оперният певец Хосе Карерас, народната певица Кунка Желязкова, певицата Нина Панайотова, популярна с псевдонима Екстра Нина, Константин Асен Сакскобургготски, Софи Маринова, един от най-талантливите играчи в снукъра Рони О'Съливан, фолк певицата Вероника, Нели Петкова, боксьорът Борис Георгиев и актьорът, изиграл Малкъмл в популярния сериал Франки Мюниц.
Още от категорията
На този ден: Победа на българите при Пирот