През 1878 г. капитан Александър Бураго с отряд руски драгуни освобождава Пловдив от Османската империя

Александър Петрович Бураго е руски офицер, капитан. Той е обявен за почетен гражданин на Пловдив.

Александър Бураго е роден на 4 март 1846 г. в Харков в семейство на потомствен дворянин. Ориентира се към военното поприще. Завършва Павловския кадетския корпус в Санкт Петербург.

Участва в Руско-турската война (1877-1878). Служи в лейбгвардейския Драгунски полк от състава на Западния отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Командир на 2-ри ескадрон с военно звание капитан. Участва в битката при Пловдив в колоната с командир генерал-лейтенант Николай Криденер.

Получава разузнавателна задача да разкрие началото на организираното от Сюлейман паша оттегляне от Пловдив. Командвайки 63 драгуни, успява да се промъкне в Пловдив. Малък разезд научава от тукашните българи в квартал Кършияка, че в града има повече от 1000 низами и черкезка конница.

Сержант Пономарьов успява да залови в района на ЖП гара пленник и с действието си предизвиква уплаха, прераснала в паника и изоставяне на позициите. Капитан Александър Бураго незабавно атакува и увлича руските сили.

Превземат квартал Мараша, хълма Бунарджика и пощата. Изпраща донесение по пленения телеграф през нощта на 16 януари 1878 г. до генерал-лейтенант Йосиф Гурко за заемането на Пловдив.

Капитан Александър Бураго има изграден паметник на Освобождението на Пловдив

Награден е с Орден „Свети Георги“ IV ст. и е повишен във военно звание полковник.

В памет на битката при Пловдив е изграден Паметник на Освобождението на града на 9-ия километър по пътя за Пазарджик, обновен през 2009 г.

Издигнат е паметник на капитан Александър Бураго в градската градина до Природонаучния музей. Неговото име носи улица и квартал в ж.к. „Тракия“ в Пловдив. Провъзгласен е за почетен гражданин на Пловдив (посмъртно) от 9 ноември 2006 г. „за изключителни заслуги в развитието на град Пловдив“.

Реден е Димитър Добрев – български писател, редактор и издател на вестник

Димитър Добрев Димитров е български писател, редактор, читалищен деец, книгоиздател, общественик. Основател и издател на вестник „Светлоструй“.

Димитър Добрев Димитров е роден на 16 януари 1904 г. село Щръклево, Русенско. Баща му е Добри Димитров-Комитата, участник в Освободителната война като преводач, а след Освобождението участник в русенския бунт на русофилите и във въстанието в с. Тръстеник, заради което е осъден и лежи в затвора.

Димитър Добрев завършва основното си образование в Щръклево, а след това Русенската мъжка гимназия през 1922 г. Първите му творби са отпечатани в „Ученически вестник“ през 1919 г. Член на редакционния комитет на ученическото литературно списание „Светли зари“. Първата му стихосбирка „Първи опити“ е издадена през 1920 г. докато още е ученик. В периода 1921-1922 г. е редактор на малкия местен вестник „Литературен преглед“ под псевдонима Асен Лютаков. В него е публикуван разказът „Грешен човек“ от Георги Караславов.

След завършване на гимназията работи като писар в селската община. В селото основава въздържателно дружество, играе в театралната трупа „Сълза и смях“ и е секретар-касиер на селското читалище „Възраждане“.

През 1924 г. е издадена втората му стихосбирка „Кървави петна“. През 1928 г. основава месечния вестник „Светлоструй“, който издава до април 1941 г. Вестникът е печатен орган на читалището, замислен като литературна трибуна на писателите, живеещи извън столицата. Определян като „феномен“, той бързо прераства от селски литературен лист в най-големия и единствен по рода си литературен вестник в провинцията между двете войни. В него сътрудничат едни от най-големите имена на българската литература. Той се издава на собствени разноски и се разпространява на ръка и чрез абонамент в страната. През 1936 г. започва да се издава в София, където Димитър Добрев се премества по политически причини.

В София писателят работи в Съюза на общинските служители в периода 1936-1941 г. Следва администрация в Свободния университет в София (1937-1942), (днес УНСС). В периода 1941-1942 г. работи в културното отделение на Скопската община, а в периода 1942-1945 г. – в издателство „М. Г. Смрикаров“–София.

Димитър Добрев е съосновател на Съюза на писателите от провинцията през 1934 г. Секретар е на Съюза на българските писатели в периода 1935-1937 г. Съредактор е на вестник „Весела дружина“. В София издава антологията „Светлоструй“, от която излизат 50 книги, сред които романът „Когато човекът не беше“ от Димитър Ангелов, стихосбирките „Хора по стрехите“ от Лъчезар Станчев и „След дъжд“ от Димитър Гундов.

През 1945 г. основава литературния седмичник „Лост“, а през 1946 г. – „Стожер“. Главен редактор е на издателство „Народна култура“ през 1945-1970 г. Основател е и почетен редактор на литературния алманах „Светлоструй“ в Русе през 1980 г.

Писателят е автор на повече от двадесет книги – стихосбирки, проза, есета, разкази, биографични очерци, мемоари, приказки.

Димитър Добрев Димитров умира на 3 май 1985 г. в София. За дейността му са запазени материали в Музейната сбирка на „Светлоструй“ в с. Щръклево, която той основава, и в отдел „Краезнание“ в Регионална библиотека „Любен Каравелов“-Русе.

Отбелязва се професионалният празник на хората, работещи в областта на растителната защита

Преди 118 години, с указ на княз Фердинанд от 16 януари 1896 г., е утвърден първият нормативен акт в България в областта на растителната защита: "Закон за мерките против филоксерната зараза (чума по лозата) и за възстановяването на опустошените от нея лозя". С него се поставя официално регламентираното начало на борбата с вредителите по растенията и на растителнозащитната дейност у нас. Растителнозащитниците отбелязват своя професионален празник вече девета година.