През 1682 г. най-популярният руски цар Петър I става цар на Русия.
Петър I Алексеевич е последният цар на Руското царство (1682 – 1721) и първият император (1721 – 1725) на Руската империя от династията Романови. До 1696 г. формално управлява заедно със своя полубрат Иван V. Петър Велики провежда политика на модернизация на руската държава, а териториалното разширение по негово време я превръща в една от основните европейски сили. Затова е наричан още Петър Велики.
От ранни години проявява интерес към науките и чуждестранния начин на живот. Петър Велики първи от руските царе извършва продължително пътешествие в страните на Западна Европа. При завръщането си през 1698 г. Петър развива мащабни реформи в руската държава и обществените порядки. Едно от главните постижения на Петър I е значителното разширение на територията на Русия в Прибалтийския регион след победата във Великата Северна война, която му позволява да приеме през 1721 г. титлата император на Руската империя. Четири години по-късно Петър I умира, но създадената от него държава продължава интензивно да се разраства в продължение на целия 18 век.
Цар Петър I
През 1743 г. влизат в действие първите правила на бокса, изготвени от Джек Броунгтън.
През 1868 г. френският астроном Жул Жансен открива хелия, докато анализира хромосферата на Слънцето по време на пълно слънчево затъмнение.
През 1903 г. избухва Преображенското въстание на българите в Одринска Тракия. Именно на 18 август бойните действия започват, обявена е Странджанската република. Освободени са Василико (днес Царево), Ахтопол и други по-малки селища в Странджата, а турските части са изтласкани към Малко Търново и Лозенград.
Въстанието започва в Серския революционен окръг на 27 септември (нов стил) 1903 г. – Кръстовден. Сражения се водят почти по цялата територия на Серския революционен окръг. В тях заедно участват Яне Сандански, кап. Стоянов, полковник Янков. Борбата сближава бившите противници от ВМОРО и ВМОК и те с обединени сили действат срещу турския аскер.
Писмо на главния щаб в Битолски революционен окръг до българското правителство от 9 септември 1903 г.
Турското правителство хвърля огромни сили за потушаването на въстанието в Македония и Одринска Тракия като изпраща 350-хилядна войска. Въстаниците постепенно изчерпват своите сили. Султанът отчита това и на 6 септември обявява, че кръвопролитията ще бъдат прекратени, ако Великите сили принудят България да се откаже от подкрепата на въстанието. Турция прехвърля отговорността върху софийското правителство. Великите сили, главно Русия и Австро-Унгария, с ноти до българското правителство го принуждават да не се намесва в конфликта. Външните министри на двете империи изработват реформен план. Мюрцщегските реформи (по името на града, където се срещат граф Ламздорф и граф Голуховкин) предвиждат омиротворяване на областта и даване някои права на народностите в империята.
На 17 септември щабът на въстанието изпраща молба до български отговорни фактори да обявят война на Турция. При съществуващата международна обстановка България няма нито сили, нито възможност за реална помощ. Всички обществени слоеве в страната независимо от своите различни схващания съчувстват на въстаниците и оказват морална и материална помощ. Освен възпиращите предупреждения на силите българското правителство много добре разбира, че и съседните държави няма да останат безучастни при евентуална намеса. Главната причина за сдържаното поведение си остава икономическата и военната слабост. Това се осъзнава и от ръководителите на организацията.
През 1920г. в САЩ е позволено на жените да гласуват. Това остава с 19-а поправка на Конституцията на САЩ.
През 1949г. е основана голямата немска компания за спортни стоки Адидас. Тя основана от Адолф Даслер, а любопитно е, че брат му Рудолф е създател на най-големия конкурент на Адидас - Пума. И до днес Адидас е най-големият в света производител на спортни стоки.
През 1964г. МОК отстранява ЮАР от участие в XVIII летни олимпийски игри заради политиката на апартейд на правителството.
От 2012-а година се отбелязва Международния ден на бездомните животни. Чества се от 1992 г. по Предложение на Международното дружество за правата на животните (ISAR) през третата събота на август.
От 1996г. в България се чества Ден на миньора. Това се случва в деня на Успение на св. Йоан Рилски, който е покровител на миньорите. Празнуват и геолозите, и работниците от енергийно-суровинния отрасъл.
Днес е и Международният ден на морските фарове.
Рожден ден празнува полският режисьор Роман Полански, актьорите Робърт Редфорд и Крисчън Слейтър, както и италианската футболна легенда Джани Ривера.
Роман Полански
Още от категорията
На този ден: Приключва Лайпцигският процес, в който един от обвиняемите е Георги Димитров